Въпрос:
Регистрирано по ДДС дружество сключва договор за извършване на услуги
за комисиона (състояща се в проследяване на качеството на закупена от
друг доставчик от България стока, натоварването и посредничество с
доставчика). Получател на услугата е регистрирано по ДДС дружество от
Германия. Следва ли да се начисли ДДС при издаване на фактурата за
извършената услуга? Съгласно чл. 21 от ЗДДС място на изпълнение е
мястото, където е установена икономическа дейност в Германия (клиентът
няма установена дейност в България), и следва да не се начислява,
правилно ли се тълкува законът и ако се начисли ДДС, получателят ще може
ли да си го възстанови там?
Отговор: В случая дружеството извършва доставка на услуга, свързана с действия, които дават право тя да бъде квалифицирана условно като “посредническа”. Получател на доставката му е немска фирма, регистрирана по ДДС в Германия, която няма обект на стопанска дейност в България. При тези обстоятелства местоизпълнението на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 24 от ЗДДС и е там, където е установена стопанската дейност на получателя й, т.е. извън територията на страната. При тези доставки данъкът е изискуем от получателя им. За целта във фактурата, която ще издаде на немския си контрагент, дружеството няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”. Тъй като местоизпълнението на доставката е на територията на държава членка, данните от фактурата се отразяват в колона 22 на дневника за продажбите и в клетка 17 на справката-декларация за съответния данъчен период.
Освен фактурата по силата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС дружеството следва да декларира доставката си и във VIES декларацията си за същия данъчен период.
За да бъде приложим този ред на облагане обаче, дружеството следва да разполага с валиден данъчен идентификационен номер на немската фирма - предоставен от последната и проверен от доставчика в европейската контролна система. По силата на Регламент 282/2011 г. на ЕО за доставките, данъчното събитие на които възниква след 01.07 2011 г., това изискване е задължително. Това означава, че ако в случая дружеството не разполага с проверен валиден данъчен номер на немската фирма, то следва да й начисли 20 на сто ДДС.
Отговор: В случая дружеството извършва доставка на услуга, свързана с действия, които дават право тя да бъде квалифицирана условно като “посредническа”. Получател на доставката му е немска фирма, регистрирана по ДДС в Германия, която няма обект на стопанска дейност в България. При тези обстоятелства местоизпълнението на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 24 от ЗДДС и е там, където е установена стопанската дейност на получателя й, т.е. извън територията на страната. При тези доставки данъкът е изискуем от получателя им. За целта във фактурата, която ще издаде на немския си контрагент, дружеството няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”. Тъй като местоизпълнението на доставката е на територията на държава членка, данните от фактурата се отразяват в колона 22 на дневника за продажбите и в клетка 17 на справката-декларация за съответния данъчен период.
Освен фактурата по силата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС дружеството следва да декларира доставката си и във VIES декларацията си за същия данъчен период.
За да бъде приложим този ред на облагане обаче, дружеството следва да разполага с валиден данъчен идентификационен номер на немската фирма - предоставен от последната и проверен от доставчика в европейската контролна система. По силата на Регламент 282/2011 г. на ЕО за доставките, данъчното събитие на които възниква след 01.07 2011 г., това изискване е задължително. Това означава, че ако в случая дружеството не разполага с проверен валиден данъчен номер на немската фирма, то следва да й начисли 20 на сто ДДС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.