четвъртък, 19 януари 2012 г.

ЛИКВИДАЦИЯТА НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ПО КСО

Седмичен законник за 2010 бр. 1, 9 - 15 януари 2012 г.     КСО

    В бр. 13 от 2011 г. на сп. “Форум на счетоводителя” може да се намери информация за процедурата при ликвидация на търговско дружество.

    Съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО, когато едно дружество се прекратява без правоприемник, то трябва да предаде в съответното териториално поделение на НОИ: разплащателните ведомости на дружеството, трудови договори, заповеди за назначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Представяне на удостоверение за предаване на разплащателните ведомости в НОИ е задължително при подаване на заявлението за заличаване на търговеца от търговския регистър.

ЛИКВИДАЦИЯТА НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ПО ЗКПО

    В бр. 13 от 2011 г. на сп. “Форум на счетоводителя” може да се намери информация за процедурата при ликвидация на търговско дружество.

    От гледна точка на корпоративното облагане към датата на вписване на прекратяване на дружеството в търговския регистър и обявяването му в ликвидация се дължи корпоративен данък. Данъчна декларация към този момент не се подава. ДЗЛ следва само да определи данъчната си печалба от началото на годината дo дaтaтa на прекратяване на дружеството и съответно да определи размера на дължимия корпоративен данък към този момент. От така определената сума следва да се приспаднат направените по реда на ЗКПО авансови вноски и разликата, която остава, като дължимият данък за внасяне следва да се внесе по сметка на ТД на НАП в 30-дневен срок от дaтaтa на вписване на прекратяването на дружеството в Търговския регистър. След прекратяване на дружеството се преустановява начисляването на счетоводни амортизации и амортизациите в ДАПл, когато с амортизируемите активи не се извършва стопанска дейност. Тъй като стопанската дейност на предприятие в ликвидация може да е свързана с отдаване пoд наем на активи в процеса на ликвидация, то за aктивитe, кoитo се oтдaвaт пoд наем, продължава да се начисляват както счетоводни амортизации, така и данъчни в амортизационния план. Текущо дружество в ликвидация следва да спазва разпоредбите на ЗКПО и ако към 31 декември то все още не е заличено, данъчно задълженото лице следва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в сроковете, предвидени в закона - дo 31 март на следващата година. Също така лицето следва да продължава да внася авансови вноски по ЗКПО, като в случай че очаква по-нисък финансов резултат, то може да прибегне дo намаляване на авансовите вноски чрез подаване на декларация по чл. 88 от ЗКПО непосредствено преди края на срока за внасяне на авансовия данък. Последната и окончателна годишна данъчна декларация се подава на дaтaтa на подаване на искане за заличаване на дружеството в търговския регистър, като към самата годишна данъчна декларация се прилага копие от това искане за заличаване. В тази декларация последният данъчен период е периодът от 01.01. на годината, в която е подадено искането за заличаване, дo дaтaтa на подаване на това искане за заличаване. Ако дaтaтa на подаване на искане за заличаване е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година все още не е подадена, то тогава годишната данъчна декларация за предходната година следва да се подаде на дaтaтa на подаване на искането за заличаването заедно с годишната данъчна декларация за последния данъчен период. Дължимият корпоративен данък по последната годишна данъчна декларация следва да се внесе дo дaтaтa на подаване на искането за заличаване на дружеството в търговския регистър.

събота, 7 януари 2012 г.

Отписване на задължения


Райна СТЕФАНОВА -регистриран одитор

    Задължението представлява ангажимент на длъжника да даде, извърши или не извършва нещо. Задълженията могат да възникнат по закон или по договор.

    Длъжникът (дебиторът) може да бъде както предприятие, така и гражданин. Задълженията представляват пасиви. Задълженията на предприятието дебитор се отразяват в неговия финансов отчет. Те се отразяват в счетоводството на другата страна (кредитор) в актива на баланса като вземания, а в неговото собствено счетоводство - в пасива на баланса. Те се оценяват и записват при тяхното възникване по историческата им цена или друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.

    Едно задължение е ликвидно, когато е определено по основание и размер. Когато изтече срокът на неговото погасяване, то става изискуемо. Следва да се отбележи, че съгласно ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

    Пасивите са краткосрочни - със срок на погасяване до 12 месеца след датата на баланса, и дългосрочни - всички останали. Съгласно СС 1 Представяне на финансовите отчети предприятието следва да определи своите лихвоносни задължения като дългосрочни, дори и когато те следва да бъдат уредени в срок до 12 месеца от датата на баланса, ако:

    - първоначалният срок за уреждане е бил по-дълъг от 12 месеца;

    - предприятието възнамерява да рефинансира задължението на дългосрочна основа;

    - намерението е подкрепено със споразумение за рефинансиране или за промяна в схемата на плащанията, сключено преди одобряването на финансовите отчети.

    Когато споразумението за кредит предвижда незабавна изискуемост, то се класифицира като краткосрочно, ако:

    - преди одобряването на финансовите отчети заемодателят се е съгласил да не изисква плащане като последица от нарушаване на условията, и

    - няма вероятност да възникнат нарушения на изискването в срок до 12 месеца от датата на баланса.

    Отписването на задължения може да се определи като процес на анализ и счетоводно третиране, при което определени задължения вече не се признават като такива. Или с други думи, съществуващи към датата на отписването задължения се отстраняват по счетоводен път от баланса на предприятието.

    Отписването на кое и да е задължение, особено ако същото е значително по размер, е сериозна стъпка. То може да се основава само на управленско решение, каквото счетоводителят в най-общия случай няма право да вземе сам.

    В приложенията към годишния финансов отчет предприятието задължително оповестява отписаните задължения по вид, размер, както и основанието за непризнаването им. На практика това е една декларация пред обществото, че предприятието няма да погаси конкретни свои задължения.

    Когато потребителите на финансовите отчети на предприятието анализират баланса, те изключително внимателно се взират в данните за задължения. Още по-взискателни и дори подозрителни са, когато става въпрос за отписване на задължения. Причините са няколко:

    - отписването на задължение поражда приход, в резултат на което се подобрява финансовият резултат на предприятието, без да е налице промяна в качеството на управлението, подобряване на показателите от производствената и търговската дейност и т.н.;

    - в определени случаи отписването на задължение е и индикация за евентуална некоректност по отношение на кредиторите.

    Кога се пристъпва към отписване на задължение?

    А. Когато кредиторът е престанал да съществува. Например, когато това е предприятие, което е ликвидирано, но ликвидаторът не е предявил претенции към длъжника. В този случай е наложително отписването на задължението. На практика то престава да съществува.

    Б. Ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника, задължението се опрощава. В този случай отписването на задължението е наложително.

    В. Когато е изтекла давността на задължението. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите всички задължения, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

    а. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

    б. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

    в. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

    Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

    Съгласно чл. 21 от Закона за счетоводството, в редакцията му, действаща до 31.12.2006 г., пасивите се инвентаризират преди съставянето на годишния финансов отчет. Новата редакция на Закона за счетоводството изисква инвентаризация на пасивите да се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет (чл. 22).

    По отношение на задълженията инвентаризацията цели да установи верността на информацията за задълженията по вид, кредитори, размери и срочност. Във връзка с годишната инвентаризация на разчетите и резултатите от нея инвентаризационната комисия може да направи предложение пред ръководството на предприятието за отписване на конкретни задължения.

    Данъчният ефект, който се очаква от отписване на задълженията, в най-общия случай се изразява в увеличаване на облагаемата печалба и оттам в увеличение на сумата на корпоративния данък за съответната финансова година. Когато отписването е на основание отказ на кредитора от вземането си, е налице дарение. В този случай се прилага чл. 44 от Закона за местните данъци и такси. Според неговия текст подлежат на облагане с данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

    Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Данъкът при опрощаване на задължения е 5 на сто. Чл. 48 от ЗМДТ определя случаите на освобождаване от данък.

    Няма законово изискване за отписване на задълженията след изтичане на техния давностен срок. Но новият Закон за корпоративното и подоходно облагане косвено ще принуди данъчно задължените лица да 'почистват' балансите си от тях. Специално внимание заслужава чл. 46 от ЗКПО. Той изисква при определяне на данъчния финансов резултат същият да се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, произтичащи от суми, които водят до намаляване на данъчния финансов резултат, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

    1. задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо;

    2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;

    3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;

    4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;

    5. преди изтичане на давностния срок задълженията са погасени по силата на закон;

    6. данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.

    Счетоводните приходи, отчетени по повод отписване на задълженията, при случаите, описани по-горе, не се признават за данъчни цели.

    Пример: Във връзка със съставяне на годишния финансов отчет към 31.12.2006 г. в 'Алфа' ООД е извършена инвентаризация на задълженията. Установено е следното:

    1. 'Алфа' ООД дължи на Търговска банка по краткосрочен банков заем 12 000 лв. главница и 500 лв. лихва. Търговска банка е обявена в несъстоятелност. Синдикът е уточнил с 'Алфа' ООД размера на задължението, като е потвърдено, че 'Алфа' ООД ще се издължи през 2007 г.

    2. 'Алфа' ООД дължи за данък върху добавената стойност 15 000 лв. по справка-декларация за м. декември 2006 г.

    3. 'Алфа' ООД дължи възнаграждение на Иван Иванов за м. декември 2002 г. в размер на 450,00 лв. Лицето е издирвано няколко пъти, но не е установено на адреса, посочен в трудовия договор.

    4. През 2004 г. съдружникът в 'Алфа' ООД Димитър Димитров е направил допълнителна парична вноска в размер на 5000 лв. На 1 декември 2006 г. същият продава дружествения си дял на Иван Константинов. Последният се ангажира да върне направената допълнителна парична вноска на Иван Иванов. Представен е и банков документ, доказващ уреждането на задължението.

    5. През 2004 г. съдружникът 'Оникс' АД е направил допълнителна парична вноска в размер на 52 000 лв. На 15 декември 2006 г. е проведено общо събрание на съдружниците в 'Алфа' ООД. Решено е новият съдружник Иван Константинов да направи допълнителна парична вноска в размер на 10 000 лв., а една втора от допълнителната парична вноска, направена от 'Оникс' АД, да бъде опростена.

    6. През 2005 г. е направена доставка на материали от 'Мая' АД на стойност 2000 лв. През 2006 г. 'Мая' АД е ликвидирано. Ликвидаторът не е потърсил вземането си.

    7. През 2001 г. е получен аванс от клиента 'Бета' ООД в размер на 2000 лв.

    Анализ:

    1. Задължението на 'Алфа' ООД към Търговска банка по краткосрочен банков заем не подлежи на отписване.

    2. Задължението по ЗДДС е текущо.

    3. Възнаграждението на Иван Иванов е с изтекъл давностен срок. Не е възможно и изплащането му, тъй като лицето не може да бъде намерено на посочения адрес. Задължението подлежи на отписване.

    4. Задължението към бившия съдружник Димитър Димитров се прехвърля върху настоящия съдружник Иван Константинов.

    5. Една втора от допълнителната парична вноска, направена от 'Оникс' АД, трябва да бъде отписана и да се начисли данък върху дарението.

    6. Задължението към 'Мая' АД трябва да бъде отписано.

    7. Задължението към 'Бета' ООД трябва да бъде отписано.

    Счетоводни записвания:

    1. За отписване на задължението към Иван Иванов:

    Дт с/ка Персонал

     450,00 лв.

     Кт с/ка Приходи от отписани задължения 450,00 лв.

    2. За отразяване на промяната на кредитора във връзка с направената допълнителна парична вноска през 2004 г.:

    Дт с/ка Други кредитори

    аналитична с/ка Димитър Димитров 5000,00 лв.

     Кт с/ка Други кредитори

     аналитична с/ка Иван Константинов 5000,00 лв.

    3. За отразяване отписването на една втора от задължението към 'Оникс' АД:

    Дт с/ка Други кредитори

    аналитична с/ка 'Оникс' АД 26 000,00 лв.

     Кт с/ка Приходи от отписани задължения 26 000,00 лв.

    4. За начисляване на данък върху дарението:

    Дт с/ка Други разходи

     1300,00 лв.

     Кт с/ка Разчети за данък върху дарения 1300,00 лв.

    5. За отписване на задължението към 'Мая' АД:

    Дт с/ка Доставчици 2000,00 лв.

     Кт с/ка Приходи от отписани задължения 2000,00 лв.

    6. За отписване на задължението към 'Бета' ООД

    Дт с/ка Клиенти по аванси 2000,00 лв.

    Кт с/ка Приходи от отписани задължения 2000,00 лв.



Tyxo.bg counter Tyxo.bg counter

четвъртък, 5 януари 2012 г.

ОТЧИТАНЕ НА ЦЕДИРАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯ

 В условията на продължаваща криза у нас все по-широко приложение намират сделките за цесия на вземания. Поради многократно нарасналата потребност от налични парични средства и парични еквиваленти много предприятия кредитори са склонни да продадат част от своите вземания от трети лица, когато тези вземания се преценяват като трудно събираеми. Счита се, че по-добре да се загуби една част от сумата на тези вземания, но да се получи остатъка своевременно, за да се посрещнат текущи плащания и да се избегнат наказателни мерки, включително и обявяване в несъстоятелност, последвано от ликвидация. Има и такива търговци, които са склонни да превърнат събирането на трудно събираеми вземания на други предприятия в свой основен предмет на дейност. Тук ще се абстрахираме от изискванията за узаконяването на подобна дейност, за да съсредоточим вниманието си върху счетоводното отразяване на цесионните сделки - при цесионера и при цедента. Приемаме, че с узаконавянето на дейността на цесионера всичко е наред. Ще отбележим само, че банките по техния закон имат вписан като предмет на дейност и факторинга - т.е. изкупуването на такива вземания с цел тяхната последваща продажба. Така че те не се нуждаят от друго узаконяване.

    Няма да се занимаваме подробно с отчитането при цедирания длъжник, защото при него цесионната сделка променя само кредитора, като за това не е необходимо неговото съгласие, освен при особени случаи, посочени изрично в закон. Той само се уведомява за смяната на кредитора му.

    Основни понятия, използвани при отчитане на цесионните сделки

    Цесионна сделка - по смисъла, който влагаме в настоящата разработка, цесионната сделка е сделка за покупко-продажба на парично вземане (вземане на парични средства или на парични еквиваленти).

    Цесионер - търговец, който купува парично вземане на друг търговец от (срещу) трети търговец с цел да го продаде в бъдеще и да получи от това икономическа изгода.

    Цедент - търговец, който продава свое вземане на парични средства или на парични еквиваленти на цесионера

    Цедиран длъжник - търговец или лице, което дължи определен размер парични средства или парични еквиваленти, които са предмет на цесионна сделка.

    Отчитане на цесионните сделки

    А. При цесионера:

    При покупка на трудно събираемото вземане той ще състави следната счетоводна статия:

    Дебит сметката, чрез която според собствения си индивидуален сметкоплан цесионерът е възприел да отчита тези вземания. Това може да бъде например сметка Други вземания с аналитична сметка за изкупени вземания и наименованието на цедирания длъжник. За цесионера и неговото счетоводство не е от значение толкова името на цедента, а това на цедирания длъжник, защото му предстои събиране вземането си от него.

     Кредит сметката за паричните средства, които е предоставил на цедента за изкупеното вземане - обикновено Разплащателна сметка.

    С каква сума следва да се запише изкупното вземане? Отговорът на този въпрос зависи от това като какъв актив цесионерът ще класифицира изкупеното вземане. Според правилата на СС 32 Финансови инструменти вземанията, придобити с цел за продажба и за получаване на печалба от сделките, се отчитат като финансови активи, държани за търгуване. Така според т. 1 Определения, буква “б” на СС 32 Финансови инструменти финансов актив, държан за търгуване, е всяко договорно право за получаване на парични суми или на друг финансов актив от друго предприятие.

    А в правилата за оценяване на финансовите активи при първоначалното им признаване, записани в МСС 32 (международния стандарт), т. 5.1, е определено, че те се оценяват при първоначалното им придобиване по цена на придобиване, която включва:

    - справедливата стойност на даденото за него вложение;

    - разходите по извършване на сделката - хонорари, комисионни и други възнаграждения, изплатени на агенти, брокери, консултанти, дилъри и други, пряко ангажирани със сделката лица;

    - данъци, такси, разрешения и други такси, изплатени на борси и на регулационни органи;

    - трансферни данъци, мита и други подобни.

    Последващото оценяване на придобитите от цесионера вземания се извършва по справедлива стойност. Това е определено в т. 6.1 на СС 32 Отчитане на финансовите активи: след първоначалното признаване предприятието оценява финансовите активи, държани за търгуване по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по продажби или по друг вид освобождавания от активи.

    При събиране на придобитото вземане цесионерът съставя следните счетоводни статии:

    Дебит сметките за паричните средства, които са получени - със думата на получените парични средства.

     Кредит сметката, чрез която се отчита закупеното от цесионера вземане - с неговата отчетна стойност.

    Между тези две суми - сумата, която е събрана от цедирания длъжник, и цената на придобиване на вземането, която е неговата отчетна стойност, има разлика. В повечето случаи цесионерът събира по-голяма сума от цената на придобиване, по която е отчетено вземането. Когато отчетната стойност на придобития от цесионера финансов актив е по-малка от събраната сума от цедирания длъжник (той ще търси да събере цялата номинална стойност на вземането, предприятието цесионер отчита приход от операции с финансови активи (така би трябвало да бъде в преобладаващия брой случаи, защото тази разлика е печалбата на цесионера). Ако се получи обратен резултат - т.е. цената на придобиване на вземането е по-голяма от събраната от цедирания длъжник сума, цесионерът отчита разходи за операции с финансови активи. Това би трябвало да бъде в редки случаи, защото целта на цесионра е да получи печалба от превишението на получените парични средства при събиране на вземането - от една страна, и цената на придобиване на вземането, респективно неговата преоценена стойност, ако е имало последващо оценяване на финансовия актив - от друга страна. Като възнаграждение за риска, който той е поел с изкупуване на трудно събираемото вземане. Макар и рядко, все пак случаи да събере по-малка сума са възможни. Възможно е да не се събере и никаква сума. Това е част от риска за цесионера.

    Б. При цедента:

    При него се отчита само продажбата на трудно събираемото вземане, което се отписва, и с това се приключва отчитането на сделката.

    Съставя се статията:

    Дебит сметка, чрез която се отчитат получените парични средства от закупеното вземане - със събраната дума.

     Кредит сметката, чрез която се отчита закупеното вземане - с отчетната му стойност.

    Между получената сума при продажбата на вземането и отчетната му стойност винаги има разлика. Като правило продажната цена на вземането е по-ниска от отчетната му стойност. Защото, за да си осигури печалба, цесионерът ще закупи вземането на по-ниска цена от отчетната стойност. Разликата се отчита като текущ разход - като разход от операции с финансови активи.

    Цедираният длъжник, след като бъде уведомен за промяната на кредитора (вместо цедента кредитор става цесионерът), следва да състави счетоводна статия, за да отрази тази промяна.

    Дт с/ка Доставчици или Други кредитори, или друга сметка, чрез която се отчита задължението според индивидуалния сметкоплан на цедирания длъжник - аналитичната сметка на цедента

     Кт с/ка Доставчици, или Други кредитори, или друга сметка, чрез която се отчита задължението - аналитичната сметка на цесионера.

    Така се отразява промяната в кредитора на цедирания длъжник. Статията се съставя с една и съща сума - отчетната стойност на задължението, която е отразена в счетоводството на цедирания длъжник. Когато цесионерът събере определена сума от цедирания длъжник, последният ще отпише задължението си и ще отрази намаление на изплатената сума по паричните си средства. Разликата ще отрази като текущ приход или като текущ разход.

    За онагледяване на описаното по-горе отчитане ще си послужим със средния пример: На 10 март 2010 година търговско дружество “Роза” ООД е осчетоводило продажба на стоки за търговско дружество “Еделвайс” АД за 600 000 лева, в т.ч. ДДС за 100 000 лева. “Еделвайс” АД не е изплатило задължението си до края на 2010 година. В края на 2010 година във връзка с годишното приключване “Роза” АД е направило оценка на вземането си по справедлива стойност. То е оценено за 300 000 лева или му е направена обезценка в размер на 300 000 лева.

     През първото тримесечие на 2011 година кредиторът - “Роза” АД, е влязло в преговори за продажба на трудно събираемото си вземане от “Еделвайс” АД. В резултат на това се стига до продажба на вземането на цесионера “Теменужка” АД на 20 май 2011 година за сумата от 150 000 лева. Цедентът “Роза” АД е уведомило цедирания длъжник - ”Еделвайс” АД, за продажбата на вземането си срещу него (на задължението на “Еделвайс” АД). Направени са разходи за продажбата на вземането в размер на 10 000 лева - от цедента “Роза” АД, изплатени от разплащателната сметка.

     Цесионерът - “Теменужка” АД, е събрал на 10.09.2011 година 200 000 лева от “Еделвайс” АД срещу закупеното от “Роза” АД вземане. Във връзка със събиране на вземането 'Теменужка” АД е изплатило от разплащателната си сметка разходи за 20 000 лева - за консултации, за юридически услуги и на и на други лица.

    За отразяване на описаните по-горе сделки и събития (обезценката) ще се съставят следните счетоводни статии - според правилата на НСС:

    В счетоводството на цедента “Роза” АД

    При отразяване на възникването на вземането - на 10 март 2010 година са били съставени следните две счетоводни статии:

    Дт с/ка Клиенти 600 000

    Ан. сметка Търговско дружество Еделвайс” АД

     Кт с/ка Приходи от продажби на стоки 500 000

     Кт с/ка Начислен ДДС при продажбите 100 000 и

    За отписване на продадените стоки:

    Дт с/ка Приходи от продажби на стоки 400 000

     Кт с/ка Стоки 400 000

    Разликата между отчетените приходи от продажба - 500 000 лева, и отчетната стойност на продадените стоки - 400 000 лева, или 100 000 лева - е печалбата на “Роза” АД от сделката. Това обаче не е реална печалба, защото вземането не е събрано в законно определения срок.

    За отчитане на преоценяването на трудно събираемото вземане на “Роза” АД от “Еделвайс” АД с цел да се отчете по-реален финансов резултат, който ще отрази риска, възникващ около събиране на вземането (в съответствие с принципа за предпазливост) - в края на 2010 година се съставя статията:

    Дт с/ка Разходи за обезценка на финансови активи 300 000

     Кт с/ка Клиенти 300 000

     Ан. сметка “Еделвайс” АД

    За отразяване на платените разходи за продажбата на вземането:

    Дт с/ка Клиенти 10 000

     Кт с/ка Парични средства 10 000

    За отразяване на продажбата на вземането на цесионера - “Теменужка” АД:

    Дт с/ка Парични средства 150 000

    Дт с/ка Разходи по финансови операции 160 000

     Кт с/ка Клиенти 310 000

     Ан. сметка “Еделвайс” АД

    Отчетната стойност на продаденото вземане се е увеличила с разходите за неговата продажба.

    В счетоводството на цесионера - “Теменужка” АД

    За отразяване на покупката на вземането от “Роза” АД на 20 май 2011 година, след като получи уведомлението:

    Дт с/ка Други вземания 150 000

    Ан. сметка “Закупено вземане от “Роза” АД срещу “Еделвайс” АД

     Кт с/ка Парични средства 150 000

    За отразяване на събираната част от полученото чрез цесия вземане от “Еделвайс” АД:

    Дт с/ка Парични средства 200 000

     Кт с/ка Други вземания 150 000

     Ан. сметка “Закупено вземане от “Роза” АД срещу “Еделвайс” АД

     Кт с/ка Приходи от финансови операции 50 000

    За отразяване на изплатените разходи за събиране на вземането:

    Дт с/ка Разходи по финансови операции 20 000

     Кт с/ка Парични средства 20 000

    Така чистата печалба за цесионера - “Теменужка” АД, ще бъде 30 000 лева. Защото са направени разходи за събиране на вземането в размер на 20 000 лева и са получени приходи от събиране на 50 000 лева над направените разходи за покупка на вземането

    В счетоводството на цедирания длъжник - “Еделвайс” АД

    За отразяване на промяната на кредитора след получаване на известие от “Роза” АД

    Дт с/ка Доставчици 600 000

    Ан. сметка “Роза” АД

     Кт с/ка Доставчици 600 000

     Ан. сметка “Теменужка' АД.

понеделник, 2 януари 2012 г.

АКТУАЛНА УРЕДБА, ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ ПРИ НОВИЯ РЕЖИМ НА ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК

  В средата на миналата година парламенът прие значителни промени в режима на ползване на платен годишен отпуск в Кодекса на труда. Промените имаха за цел да се осигури законодателна основа, за да бъдат изчистени в разумен срок натрупаните неползвани платени годишни отпуски за предходни години от работници и служители предимно в сферата на държавната администрация. С промените се пресече и възможността в бъдеще да се трупат платени почивки, вместо да се използват ефективно. Въведе се двегодишна давност за погасяване на неползвания платен годишен отпуск. Текстовете обаче се оказаха недобре прецизирани, поради което някои от тях бяха атакувани пред Конституционния съд като разпоредби, които противоречат на основния закон, защото отнемат права, вече придобити от работниците и служителите. КС отмени част от новоприетите норми, след което бяха направени корекции в режима на отпуските от Народното събрание. А Министерският съвет допълни и детайлизира новия ред за ползване на платената годишна почивка в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Последните корекции влязоха в сила през средата на март 2011 г.

   

    Как възниква правото на платен отпуск

    Според чл. 155 от КТ всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

    Според чл. 22, ал. 1 от КТ, когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.

    Минималният размер на основния платен годишен отпуск е определен на 20 работни дни според чл. 155, ал. 4 от КТ.

   

    Графикът за отпуските – изработване, утвърждаване, изменение

    Съгласно чл. 172 от КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Графикът е официален писмен вътрешен акт на предприятието. Работодателите или определени от тях длъжностни лица следва да изготвят графика, според който платеният годишен отпуск да се предоставя ритмично и последователно на работниците и служителите от отделните звена така, че ползването му да не разстрои трудовия процес.

    Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Графикът за следващата календарна година следва да се изработи и да се утвърди от работодателя до 31 декември на текущата година.

    Според чл. 37а от НРВПО (в сила от 15.03.2011 г.), преди да утвърди графика, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. Когато правото на отпуск е придобито с трупане на стаж в две последователни календарни години (чл. 22, ал. 1, предл. 3 от НРВПО), в графика се включва и частта от платения годишен отпуск на работниците и служителите, придобита в предходната година.

    При предварителната подготовка на графика работодателят следва да покани работниците и служителите от всяко звено на предприятието да изкажат личните си предпочитания за времето на ползване на отпуска. Той не е длъжен да се съобрази с техните желания, но е добре да го направи, за да постигне платената годишна почивка своята цел. Добре е работещите в отделните звена предварително да съгласуват помежду си последователността във времето на ползване на отпуските.

    Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за утвърдения график и да държи на тяхно разположение на подходящо място в предприятието екземпляр от графика.

    При изготвянето на графика задължително следва да се проведат консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, които защитават общите интереси на работещите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя.

    След изготвянето му графикът следва да бъде утвърден от работодателя - тоест подписан от ръководителя, овластен да определя вътрешния трудов ред в предприятието.

    Според чл. 37а, ал. 3 от НРВПО графикът съдържа данни за трите имена на работника или служителя, заеманата длъжност и организационното (структурното) звено, в което работи, продължителността на основния и допълнителния платен годишен отпуск в работни дни, началната и крайната дата на ползването му, календарната година, за която се полага отпускът, и други данни, свързани с ползването.

    Съгласно чл. 37б от НРВПО в графика се включват всички работници и служители, които ще ползват платен годишен отпуск през календарната година. Работодателят включва в графика и определя времето на ползване на платения годишен отпуск на работниците и служителите, които са били поканени по реда на чл. 37а, ал. 1 от НРВПО да определят времето на ползване на платения годишен отпуск, но не са направили това.

    В графика може да не се включват работници и служители, които са наети за изпълнение на сезонни работи и дейности.

    В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено, както и неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години.

    Според чл. 37в от НРВПО работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му. Освен това при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ.

   

    Масови проблеми със спазването на графика за отпуските

    След няколкомесечна практика за ползване на отпуските през 2011 г. по новите правила работодателите масово алармират, че не е възможно да се спазва точно графикът. Посочената по-горе възможност за корекции на графика не решава проблема. В много случаи поради извънредно възникнали причини или обстоятелства се налага голяма част от работниците и служителите да ползват части от платената си годишна почивка извън графика. Поражда се остра нужда от гъвкавост при прилагането на предварително изготвения график за ползване на платените годишни отпуски, утвърден за цяла година напред. Оказва се, че само няколко седмици след началото на прилагането му графикът вече не отговаря на реалното ползване на отпуските в предприятието. Все повече работодатели задават въпроса: Трябва ли при всеки инцидентно разрешен отпуск графикът да бъде актуализиран предвид сложната процедура по изменението му? Какво ще стане, ако примерно през месец май при проверка инспекцията по труда установи, че реалното положение с ползването на отпуските не отговаря на графика – ще има ли санкции?

    Удачно решение в тези случаи подсказват експерти от инспекцията по труда – добре е във вътрешен акт на предприятието да се предвиди възможност за поне една актуализация на графика – например в средата на годината. Мястото на подобно правило е в Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Така, ако при проверка инспекторът по труда установи разминавания на графика с действителното положение към момента на проверката, той ще види и съответната разпоредба в правилника, която предвижда актуализация на графика. При това положение контролният орган няма да има основание да наложи административна санкция на работодателя, тъй като е ясно, че графикът по вътрешните правила предстои да бъде актуализиран съобразно фактическото положение.

    Друго решение на проблема предлага Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в практиката си. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ (чл. 173, ал. 8 КТ). От тази разпоредба според МТСП следва, че задължението на работодателя да разреши ползване на платен годишен отпуск е само когато отпускът е поискан за периода, посочен в графика. Така че, ако работникът или служителят пожелае “да излезе в отпуск по лични причини” за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени, може да разреши ползването и поради това не е необходимо да променя графика.

    Забележка: Препоръчваме като по-удачен вариант въвеждането на правило за актуализация на графика в Правилника за вътрешния трудов ред. Това решение отговаря в по-голяма степен на целите на закона за ефективно своевременно ползване на отпуските. Освен това дава възможност за по-ефикасен контрол по този въпрос от страна на проверяващите органи.

   

    Ред за ползване на платената почивка

    Съгласно изискванията на чл. 173, ал. 2 от КТ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В случай че в периода, посочен в графика, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година по реда на чл. 173, ал. 3 от КТ.

    Графикът за отпуските сам по себе си не поражда правно действие. Платеният годишен отпуск се разрешава писмено въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя съгласно новата ал. 2 на чл. 22 от НРВПО (в сила от 15.03.2011 г.).

    Законът не предвижда изрични образци. В практиката се ползват свободно подготвени писмени документи - заявление за ползване на отпуска, подадено от работника или служителя, и заповед за разрешаване на отпуска, подписана от работодателя. Искането и заповедта трябва да съдържат ясно изразена воля за ползване на отпуск, както и уточнения относно времето на ползване (период или начален момент), броя на работните дни и датата на явяване на работа. В много предприятия прекият ръководител на съответното звено (цех, отдел или дирекция) парафира разрешителната заповед преди ръководителя на цялото предприятие. Тази практика е уместна с оглед на това, че прекият ръководител е най-добре запознат с натовареността на звеното и състоянието на работната сила във всеки момент. Няма пречка тази практика да се запази и след въвеждането на график за отпуските.

    Според чл. 173, ал. 7 от КТ работодателят може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в следните три случая:

    1. По време на престой повече от 5 работни дни.

    2. При ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред. Да се има предвид, че едновременно ползване на платената годишна почивка от всички в предприятието може да бъде осъществено законосъобразно само когато е изрично предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред.

    3. В случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика начална дата за ползването му. Това означава, че след като веднъж е уточнен периодът на ползване на годишната почивка и записан в графика, работникът или служителят е добре да съобрази плановете си и да организира почивката си именно през това време на годината. Ако не стори това, 5 дни след предвидената дата работодателят има право да го изпрати в отпуск, независимо дали иска или не.

    Според чл. 37г, ал. 2 от НРВПО в случаите по чл. 173, ал. 7 от КТ и чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ работодателят предоставя или отлага ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.

    Съгласно чл. 173, ал. 9 от КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Според чл. 37д от НРВПО в тези случаи работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ.

    Заплащането на отпуска става по реда на чл. 177 от КТ.

   

    Прекъсване и отлагане на ползването на платен годишен отпуск

    Според чл. 175, ал. 1 от КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане. В практиката това обикновено става с устно волеизявление и представяне на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е налице прекъсване на платената годишна почивка. Остатъкът от платения отпуск в тези случаи се ползва допълнително по споразумение на страните.

    Извън тези случаи отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено по реда на чл. 175, ал. 2 от КТ.

    Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. В тези случаи работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено.

    Освен това според новото правило на чл. 176, ал. 2 от КТ, което е в сила от 1 март 2011 г., при уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.

    От една страна, отлагането по чл. 176, ал. 2 от КТ се прави по желание и писмено искане на работника или служителя – тоест той моли за отлагането. От друга страна, преценката дали причините, поради които се иска отлагането, са уважителни или не се прави от работодателя. Това поставя основателните въпроси дали и в тези случаи отлагането на отпуска не е поставено изцяло и единствено на волята на работодателя и кои са обективните критерии, въз основа на които се прави преценката дали причината, която сочи работникът или служителят за отлагането на 10 дни от отпуска, е уважителна или не.

    От 1 март 2011 г. е в сила правилото на чл. 176, ал. 3 от КТ, което в актуалната си редакция гласи, че общо (по инициатива на работодателя поради важни производствени причини и по уважителни причини по инициатива на работника или служителя) за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. Тоест като цяло законът не допуска отлагане на повече от 10 работни дни платен годишен отпуск за следващата година.

    Изключение са случаите по чл. 176, ал. 4 от КТ - когато ползването на платения годишен отпуск може да се отложи поради това, че през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

    Съгласно чл. 38 от НРВПО ползването на платения годишен отпуск може да се отложи по реда на чл. 176, ал. 4 КТ и за лицата, които ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на родител по чл. 167 КТ.

   

    Погасяване на отпуска

    Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

    Законодателят отново въвежда едно изключение предвид необходимостта от отлагане на платената годишна почивка поради това, че лицето е ползвало друг дългосрочен законоустановен отпуск през съответната календарна година. Така, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4 от КТ - поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете и ползване на друг законоустановен отпуск, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Съгласно правилото на чл. 38а от НРВПО в случаите по чл. 176, ал. 4 КТ давностният срок за ползване на отложения платен годишен отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

ПРОМЕНИ В ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, ИЗМЕНЕН С ДВ, БР. 84 ОТ 28.10.2011 Г.

  В следващите редове ще разгледаме по-съществените от промените, направени в ППЗДДС, който е изменен с ДВ, бр. 84 от 28 октомври 2011 г.

    • Промени, свързани с данъчното третиране на таксите за аеронавигационно обслужване

    Промените са свързани с направените промени с ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г., в Закона за гражданското въздухоплаване и Закона за данък върху добавената стойност, като са съобразени със задължението на Република България да установи функционален блок във въздушното си пространство до 04.12.2012 г.

    Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” предоставя услуги за аеронавигационно обслужване, за които събира такси съгласно чл. 120, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), които са освободени от данъци по силата на чл. 120, ал. 7 от ЗГВ. Доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, от 01.01.2012 г. стават облагаеми доставки.

    Съгласно ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка, свързана с международен транспорт, използвана от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, е:

    1. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на въздухоплавателни средства;

    2. отдаването под наем на възду­хоплавателни средства;

    3. обработката на въздухоплавателни средства;

    4. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани с въздухоплавателни средства;

    5. доставката на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства.

    Следователно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, 4, 5 и 6 се прилага само за въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове. Нулевата ставка на данъка е приложима само когато авиационният оператор извършва предимно международни рейсове. В случай че авиационният оператор не отговаря на това условие, то приложимата данъчна ставка е 20 на сто.

    В ППЗДДС, в сила от 28.10.2011 г., са посочени критериите, при които даден авиационен оператор ще се счита за оператор „извършващ предимно международни рейсове”.

    Авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, за целите на чл. 31 от закона е този оператор, чиито приходи от продажби от международни рейсове, без значение дали тези приходи са от превоз на пътници, товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи, представляват най-малко 60 на сто или повече от общите приходи на оператора за период от 5 календарни години.

    Когато в приходите участват приходи от продажба, с инцидентен, случаен или нерегулярен характер независимо дали от международна или немеждународна дейност, за да се определи авиационият оператор като извършващ предимно международни рейсове, то е необходимо да са изпълнени поне два от следните критерии:

    - изминатите мили по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от изминатите общи мили и/или

    - броят превозени пътници по международни рейсове представляват най-малко 60 на сто от общия брой превозени пътници, и/или

    - превозеният тонаж на товари (при основна дейност въздушен превоз на товари и/или поща или от извършени специализирани авиационни работи) по международни рейсове представлява най-малко 60 на сто от общия превозен тонаж.

    Ако авиационият оператор извършва специализирани авиационни работи, следва да отговаря поне на един от посочените по-горе критерии.

    Авиационните оператори, които са установени в България, ще удостоверяват наличието на това условие с подаване на декларация в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

    Декларацията се подава от 1 ноември до 10 декември на текущата календарна година и е валидна от 1 януари до 31 декември на следващата година.

    Показателите се определят общо за период от 5 последователни календарни години, предшестващи годината, за която е валидна декларацията, или от момента на започване на дейността, в случаите на по-малко от 5 последователни календарни години.

    Авиационни оператори, които са започнали дейност преди по-малко от 1 година, определят показателите на база на реални данни и/или на база намерения и бизнес планове от датата на започване на дейността до датата на подаване на декларацията. В тези случаи декларацията може да се подаде и от 1-во до 15-о число на календарен месец в рамките на текущата година, като тя ще бъде валидна от 1-во число на месеца, следващ месеца на подаване до 31 декември на текущата година.

    Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” ще поддържа регистър на операторите, подали декларация на интернет страницата си.

    Видно от новите разпоредби на ППЗДДС, свързани с доказване на доставка на стоки и услуги, предназначени за въздухоплавателно средство, използвано от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, доставчикът следва да разполага задължително декларация по образец - приложение № 25. Следователно, когато доставката е за авиационен оператор, установен извън територията на страната, за да приложи нулевата ставка на данъка по доставката, доставчикът трябва да разполага с такава декларация. Декларацията се предоставя при първата извършена доставка за календарната година и е валидна до края на годината от авиационни оператори, установени извън страната. За доставките, които са предназначени за авиационен оператор, установен в България, доставчикът ще разполага с информация от интернет страницата на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, която има задължение да публикува подадените декларации.

    • Други промени, свързани с таксите за аеронавигационно обслужване

    Съгласно Многостранното споразумение за пътните такси от 12 февруари 1981 г., обн., ДВ, бр. 77 от 31 август 1999 г., пътните такси на ДП „РВД” се събират от Евроконтрол чрез централното бюро за пътни такси (CRCO). Правилата, свързани със събирането и фактурирането на пътните такси от Евроконтрол, са разписани в документа на Евроконтрол „Условия за прилагане на системата за пътни такси и условията за плащане”, като са унифицирани за всички държави - членки на Европейския съюз, и са в съответствие с Директивата на Европейския съюз за данък върху добавената стойност – Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. Министерството на финансите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от една страна, и Евроконтрол, от друга, сключиха споразумение, с което се определиха процедурите, които ще се прилагат към пътните такси, фактурирани от Евроконтрол от името на ДП „РДВ” за аеронавигационно обслужване при прелитане, предоставено за полети в зоната за таксуване, попадаща в рамките на компетентност на Република България.

    Във връзка с изпълнение на това споразумение са направени допълнения в ППЗДДС и по-конкретно е създаден нов чл. 31а - доставка на услуги за управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставени на въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор.

    Фактурираните от Евроконтрол от името на ДП „РДВ” такси за аеронавигационно обслужване при прелитане, предоставено за полети в зоната за таксуване, попадаща в рамките на компетентност на Република България, ще се удостоверяват с електронен файл. Той ще се изготвя и предоставя ежемесечно от Евроконтрол пред ДП „РВД”, като ще съдържа информация относно идентификационен номер за целите на ДДС на получателя, данъчната основа и данъка. Начисленият данък в електронния файл ще бъде обозначен със следните кодове:

    а) VТ - услугата е облагаема с 20 на сто, когато получател е данъчно незадължено лице, независимо от страната, в която е установено, или данъчно задължено лице, установено в България, различно от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    б) EX - услугата е облагаема с нулева ставка на основание чл. 31, т. 11 от закона, когато данъчно задълженото лице – получател, е установено в България и е авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове;

    в) RC - данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице - получател, е установено в друга държава членка и данъкът е дължим от получателя съгласно чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 10/14 от 15 януари 2010 г.).;

    г) RX - данък не се начислява, когато данъчно задълженото лице - получател, е установено в друга държава членка, но услугата е освободена от данък съгласно чл. 148, буква „ж” от Директива 2006/112/ЕО, ако следните три критерия са приложени едновременно:

    · ползвателят на въздушното пространство е авиационен оператор и

    · оперира срещу възнаграждение, и

    · оперира основно по международни рейсове;

    д) NE - данък не се начислява, когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън Европейския съюз.

    Във външната мрежа за националните администрации ЕTNA, поддържана от Евроконтрол, ще бъдат включени данъчно задължени лица, за които пред Евроконтрол е предоставен:

    · валиден идентификационен номер за целите на ДДС – за получатели, установени в други държави членки, или

    · оригинален документ от съответния национален данъчен орган, потвърждаващ валиден идентификационен номер за целите на ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице – за получатели, установени извън Европейския съюз, или

    · валиден идентификационен номер по ЗДДС и Евроконтрол е уведомен в сроковете по чл. 31б, ал. 10 и 11, че е авиационен оператор, включен в регистъра по чл. 31б, ал. 8 на авиационните оператори, извършващи предимно международни рейсове – за получатели, установени на територията на страната.

    Таксите за аеронавигационно обслужване представляват доставка с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие за която възниква на 25-о число от календарния месец, следващ календарния месец, през който услугите са предоставени.

    В 5-дневен срок от данъчното събитие за Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” възниква задължение за начисляване на данък или основание за освобождаване от начисляване на данък за таксите за аеронавигационно обслужване, които се събират от Евроконтрол. В тази връзка Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” трябва да издаде отчет за извършените през календарния месец услуги, изготвен въз основа на предоставения от Евроконтрол електронен документ, и да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период. Издаденият отчет се посочва в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

    Когато за доставката на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, се дължи данък в размер на 20 на сто, фактурата/известието се издава от Евроконтрол от името и за сметка на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”.

    Когато от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” са предоставени доставки на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, за които данък не се начислява или приложимата данъчна ставка е 0 на сто, фактура/известия към фактура може да не се издава.

    Доставките на услуги, които са с код RХ, съгласно чл. 31а, ал. 1, т. 3, буква „г” може да не се включват във VIES декларацията за съответния период.

    • Промени по отношение документирането на доставки на/във връзка с плавателни съдове

    · За доказване на доставка за снабдяването по чл. 31, т. 2, букви 'а' и 'б' от закона на плавателни съдове с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. когато конкретната доставка подлежи на митническо оформяне - митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство или ордер за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане със стоки за потребление на борд, от който са видни направлението и инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд;

    2. копие от свидетелство за регистрация на кораба или временно свидетелство за плаване;

    3. документи, удостоверяващи правото за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън морските пространства на Република България, когато такъв се изисква за упражняване на дейността (концесии, квоти или други подобни);

    4. фактура за доставката.

    • За доказване на доставка на услуги по поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораб или самолет по чл. 31, т. 3 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага със следните документи:

    1. договор с корабопритежателя или компанията, експлоатираща самолета, за извършване на съответната услуга, в който да е видно името и/или номерът на съответното превозно средство, или друг документ, доказващ извършване на услугата (приемно-предавателен протокол, възлагателно писмо, поръчка, заявка и др.);

    2. фактура за доставката.

    • За доказване на доставка по отдаване под наем на плавателни съдове по чл. 31, т. 4, буква 'а' от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

    1. договор за наем, от който е видно, че плавателният съд ще плава в открито море;

    2. копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

    3. копие от документ за съответствие на компанията, отговарящ на изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването;

    4. фактура за доставката.

    • За доказване на доставките на услуги по обработка на плавателен съд по чл. 31, т. 5 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът трябва да разполага със следните документи:

    1. декларация по образец - приложение № 26 от корабособственика, от която е видно, че плавателният съд извършва рейс в открито море, включително рейс в Европейския съюз, и е посочено направлението на плавателния съд;

    2. копие от свидетелство за регистрация на кораба или временното свидетелство за плаване;

    3. фактура за доставката.

неделя, 1 януари 2012 г.

ДОСТАВКА НА УСЛУГА

Въпрос: Регистрирано по ДДС дружество сключва договор за извършване на услуги за комисиона (състояща се в проследяване на качеството на закупена от друг доставчик от България стока, натоварването и посредничество с доставчика). Получател на услугата е регистрирано по ДДС дружество от Германия. Следва ли да се начисли ДДС при издаване на фактурата за извършената услуга? Съгласно чл. 21 от ЗДДС място на изпълнение е мястото, където е установена икономическа дейност в Германия (клиентът няма установена дейност в България), и следва да не се начислява, правилно ли се тълкува законът и ако се начисли ДДС, получателят ще може ли да си го възстанови там?

    Отговор: В случая дружеството извършва доставка на услуга, свързана с действия, които дават право тя да бъде квалифицирана условно като “посредническа”. Получател на доставката му е немска фирма, регистрирана по ДДС в Германия, която няма обект на стопанска дейност в България. При тези обстоятелства местоизпълнението на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 24 от ЗДДС и е там, където е установена стопанската дейност на получателя й, т.е. извън територията на страната. При тези доставки данъкът е изискуем от получателя им. За целта във фактурата, която ще издаде на немския си контрагент, дружеството няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”. Тъй като местоизпълнението на доставката е на територията на държава членка, данните от фактурата се отразяват в колона 22 на дневника за продажбите и в клетка 17 на справката-декларация за съответния данъчен период.

    Освен фактурата по силата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС дружеството следва да декларира доставката си и във VIES декларацията си за същия данъчен период.

    За да бъде приложим този ред на облагане обаче, дружеството следва да разполага с валиден данъчен идентификационен номер на немската фирма - предоставен от последната и проверен от доставчика в европейската контролна система. По силата на Регламент 282/2011 г. на ЕО за доставките, данъчното събитие на които възниква след 01.07 2011 г., това изискване е задължително. Това означава, че ако в случая дружеството не разполага с проверен валиден данъчен номер на немската фирма, то следва да й начисли 20 на сто ДДС.

ОТКАЗВАНЕ ОТ ПРАВО НА ПРИДОБИВАНЕ НА АКТИВ

  Въпрос: Съгласно договор за финансов лизинг на автомобил, при който са изплатени всички вноски и задължения, лизингополучателят се отказва от правото си да придобие актива и с тристранно споразумение лизингодателят го прехвърля на трето лице. Какви документи са необходими за счетоводството на лизингополучателя, за да отпише автомобила, тъй като той е заведен в баланса на фирмата и са начислявани амортизации? Трябва ли да бъде издадена фактура, при положение че автомобилът не става собственост на лизингополучателя, и на каква стойност трябва да бъде фактурата?

    Отговор: Документът, който трябва да потвърждава отказването от правото, би могъл да бъде тристранното споразумение, което ще бъде основание за отписване на актива и набраната амортизация. В случая вие не можете да издадете фактура за продажба на третото лице, тъй като не сте собственик на актива. Вие би трябвало да издадете фактура на третото лице с текст „продажба на правото на собственост за придобиване на автомобил“. В противен случай, ако третото лице получи безвъзмездно актива, за вас би имало данъчни негативи, тъй като това се счита като избягване от данъчно облагане.



ПОЛЗВАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ГОРИВО, ИЗПОЛЗВАНО ПО ВРЕМЕ НА КОМАНДИРОВКА, ПРИ ПЪТУВАНЕ С ЛЕК АВТОМОБИЛ

  Въпрос: Има ли право фирма да ползва данъчен кредит за горивото, използвано по време на командировка, при пътуване с лек автомобил?

    Отговор: В запитването си не давате информация дали автомобилът, с който се извършва пътуването, е служебен или личен на командированото лице, както и дали той е с 5+1 или повече места за сядане, т.е. дали е или не е “лек автомобил” по смисъла на т. 18 от § 1 на ДР от ЗДДС. В отговора си приемаме, че автомобилът е служебен. В такъв случай са възможни две хипотези:

    - автомобилът е с повече от 5+1 места за сядане и следователно ползването на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с експлоатацията му (каквато стока по същество е използваното гориво), не попада в обхвата на ограниченията, регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, и

    - той е с по-малко, или с 5+1 места за сядане, и тогава по силата на чл. 70, ал. 1, т. 5 във връзка с т. 4 от закона няма право за ползване на данъчен кредит за горивото му независимо за какви нужди на ДЗЛ се ползва автомобилът. Изключение правят само случаите, при които той се ползва за автомобилите, използвани за дейностите, посочени в чл. 70, ал. 2 или ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

    Разпоредбата относно правото на данъчен кредит за транспорт на командировани лица, регламентирана в чл. 70, ал. 3, т. 7 от закона, е във връзка с признаването на право на данъчен кредит за безвъзмездна доставка, предоставена на работник или служител на данъчно задълженото лице, предоставена във връзка с командировка.