ЗДДС на услуга по при гаранционен ремонт

№ 24-34-124 ОТ 30.06.2009Г. ОТНОСНО ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА УСЛУГА ПО ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ВЪЗНИКНАЛИ ДЕФЕКТИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГАРАНЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ

________________________________________

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Изх. № 24-34-124

Дата:   30.06.2009 год.

ЗДДС, чл. 9, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 2, т. 3, б. „в”;

ЗДДС, чл. 25, ал. 4;

ЗДДС, чл. 26;

ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 8;

ЗДДС, чл. 71, т. 3;

ЗДДС, чл. 129;

ППЗДДС, чл. 12, ал. 3.

Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на гаранционно обслужване

I. Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-124/19.05.2009 г. сте изложили следната фактическа обстановка:

„……….." ООД е сключило договор за гаранционно обслужване по отстраняване на възникнали дефекти на портативни компютри и ултрамобилни компютри с тайванска фирма. Тайванската фирма доставя на „…………." ООД стоки (резервни части и модули) с цел да се отстранят възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване. Услугата по отстраняването на възникналите дефекти (вложения труд) и доставяните стоки (резервни части и модули) по договореното гаранционно обслужване са за сметка на чуждестранната фирма.Услугата по отстраняване на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване се заплаща на „……….." ООД от чуждестранната фирма.

Не съществуват договорни отношения (сделка) между сервизната организация (…………..) и лицата купувачи на дефектиралата стока.

II. Поставените въпроси по същество са свързани със следното:

1. Доставка ли е предоставената услуга от „……………..." ООД на чуждестранната фирма по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване?

2. „…………….." ООД дължи ли ДДС за получените плащания от чуждестранната фирма за извършената услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договореното гаранционно обслужване?

3. Трябва ли „…………………….." ООД да издава документ и какъв да бъде той за полученото плащане от чуждестранната тайванска фирма?

4. За начисленото ДДС по митническа декларация за получените резервни части и модули от тайванската фирма по договореното гаранционно обслужване „………………." ООД има ли право да ползва данъчен кредит?

III. Нормативна уредба:

• Чл. 9, ал. 1 от ЗДДС

• Чл. 12, ал. 3 от ЗДДС

• Чл. 21, ал. 2, т.  б. „в" от ЗДДС

• Чл. 25, ал. 4 от ЗДДС

• Чл. 26 от ЗДДС

• Чл. 70, ал.3, т.8 от ЗДДС

• Чл.71,т.3 от ЗДДС

• Чл. 129 от ЗДДС

IV. Становище на ЦУ на НАП:

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

С оглед на така поставените във Вашето запитване въпроси, свързани с облагането с данък върху добавената стойност на доставки за услуги по гаранционно обслужване по смисъла на ЗДДС, можем да се ангажираме само с принципно становище по прилагането на конкретни разпоредби на ЗДДС, които считаме, че са относими спрямо фактическата обстановка, съдържаща се във Вашето запитване.

На основание чл. 129, ал. 2 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:

1. услугата е извършена от лице, упълномощено за това от производителя;

2. производителят не е установен на територията на страната;

3. гаранционното обслужване е за сметка на производителя.

От логическото и систематично тълкуване на разпоредбата е видно, че не се смята за доставка предоставянето на услуга между лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване и лицето, закупило стоката. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 26, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, съгласно който в данъчната основа на доставката на стоката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките. Лицето- купувач е заплатило услугата по гаранционното обслужване на стоката, в това число и дължимия ДДС, при заплащането на стоката.

В тази връзка е и разпоредбата на чл. 129 ЗДДС, съгласно която услугата за гаранционното обслужване не се счита за доставка, чрез което се избягва двойното данъчно облагане. Между производителя - възложител по договора за гаранционно обслужване и дружеството - изпълнител на ремонтните работи /по отстраняването на възникнали дефекти на стоката, която е в гаранционен срок/ е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното и доколкото, видно от писмото Ви, предпоставките на чл. 129, ал. 2 от ЗДДС в случая са налице, хипотезата на т.н. „недоставка" се отнася за взаимоотношенията между дружеството Ви и крайните клиенти - купувачи на стоката, на които извършвате гаранционното обслужване на стоката.

Във връзка с гаранционния ремонт на стоките е налице доставка от дружеството Ви към чуждестранната фирма-производител, упълномощила Ви да извършвате това обслужване. Мястото на изпълнение на тази услуга е на територията на страната, съгласно чл. 21, ал. 2, т. 3, б. „в" от ЗДДС и същата подлежи на документиране и облагане по предвидения за това ред в ЗДДС и правилника за неговото прилагане.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В случая за услугите, предоставяни от Вашето дружество по силата на сключения договор с производителя, предвид характера на същите би следвало да се приеме, че договорът е такъв за доставки с повтарящо се (периодично) изпълнение, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица еднакви или сходни престации, които се повтарят през определени или

неопределени периоди от време, като, по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от ППЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по доставки с периодично изпълнение се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

Предвид изложеното, данъчното събитие на разглежданите доставки възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, т.е. за дружеството данъкът върху добавената стойност става изискуем и за него възниква задължение да го начисли по реда на ЗДДС. В случай, че датата на получаване на плащането по доставката от Вашия възложител предшества датата, на която плащането е било дължимо, данъкът става изискуем при получаване на плащането.

Съгласно чл. 82, ал. 1 от закона, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. Следователно, дружеството Ви се явява в случая лице - платец на данъка Приложима е данъчната ставка от 20 %, предвид разпоредбите на чл. 66, ал.1,т. 1 от ЗДДС.

Съгласно Чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне начисления му от митническите органи данък при внос на стоки по чл. 56 от закона.

Доколкото обаче резервните части, влагани в гаранционното обслужване, видно от представения от Вас договор, не стават собственост на дружеството Ви и към доставчика си вие следва да издавате фактура само за стойността на услугата по ремонта на стоките. В случай, че дружеството Ви се явява вносител на резервните части, правото Ви на приспадане на данъчен кредит се обосновава с приложението на чл. 70, ал. 3, т. 8 от ЗДДС. Съгласно визираната разпоредба ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, предвидено за стоки и услуги в хипотезата на чл. 70, ал.1, т.2 от ЗДДС, не се прилага за стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129 от закона.

Правото си на приспадане на данъчен кредит можете да упражните, съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС, ако притежавате митническа декларация, в която дружеството Ви е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 закона.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА

НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:

КРАСИМИР СТЕФАНОВ

ФИРМИТЕ В БЪЛГАРИЯ, КОИТО НАЧИСЛЯВАТ ДОХОДИ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, ТРЯБВА ДА УДЪРЖАТ И ВНАСЯТ ДАНЪК ПРИ ИЗТОЧНИКА

Национална агенция за приходите

1) Кои доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната са облагаеми с данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?

С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:

• Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.

Това са доходи, които произтичат от участието на едно чуждестранно юридическо лице в капитала на местно юридическо лице, в качеството му на акционер или съдружник, като:

- доход от дивидент е частта от паричното разпределение на балансовата печалба (т.е. след облагане с данъци) в полза на чуждестранно юридическо лице съобразно неговия дял в капитала на конкретно местно юридическо лице;

- ликвидационен дял е разпределението на дял от имуществото на едно местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице в качеството му на съдружник/акционер в случаите на прекратяване на местното лице или при напускане на чуждестранното юридическо лице.

За дивидент се считат и доходите от дялови участия от неперсонифицирани дружества.

 

Изключение! Не се облагат с данък при източника разпределените дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

 

• Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.

Това могат да бъдат доходи на чуждестранни юридически лица от лихви (премии) по облигации,

ДЦК, съкровищни бонове и др.

 

• Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.

Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, например:

- лихвите по кредити от финансови и нефинансови институции, когато кредитор е чуждестранно юридическо лице;

- лихвите по депозити на чуждестранни юридически лица в местни банки;

- доходите (премиите) от бонове и облигации, издадени от местни юридически лица;

 

• Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.

Това са доходи от наем на всякакъв вид движими вещи.

 

• Авторски и лицензионни възнаграждения.

В обхвата на авторските и лицензионните възнаграждения се включват плащанията, получени за:

- правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно произведение, кинофилми, записи на радио-, телевизионно предаване, софтуер; или

- правото на използване на патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес; или

- правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване; или

- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

 

• Възнаграждения за технически услуги.

В обхвата на възнагражденията за технически услуги се включват плащанията за монтаж или инсталиране на материални активи, както и плащанията за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

 

• Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.

Възнаграждения по договор за франчайз са плащания за предоставено право на ползване на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти.

Договорът за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.

 

• Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

Това са доходи, произтичащи от участието на едно чуждестранно юридическо лице в управлението и контрола на местно дружество.

 

ВАЖНО! Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

 

2) Как се определя данъчната основа, върху която се дължи данък при източника, за отделните видове доходи?

• Данъчна основа за доходите от: дивиденти, финансови активи, лихви, наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, доходи по договори за франчайз и факторинг и доходите от управление и контрол на местно лице, е брутният размер на тези доходи.

 

ВАЖНО! В случаите, когато при договори за финансов лизинг лихвата не е самостоятелно определена, се приема, че е пазарната лихва.

Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

 

• Данъчна основа за доходите от  ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

 

 3) С каква данъчна ставка се облагат различните видове доходи на чуждестранни юридически лица според българското законодателство (ЗКПО)?

• Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.

• Данъчната ставка при определяне на данъка за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

 

 

Изключение (чл. 200а от ЗКПО)! Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

- Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз.

- Местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

За целите на прилагането на редуцираната данъчна ставка за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

 

б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.

 

4) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на ЗКПО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Местните юридически лица удържат данъка при източника, когато начисляват съответните доходи.

При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход на чуждестранно юридическо лице, местното лице - платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.

Облекченията по СИДДО се ползват след удостоверяване на основанията за това. Удостоверяването на основанията за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в съответната СИДДО, може да се извърши:

- в процедурата по чл. 135 от ДОПК;

- в процедурата по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК;

- в хода на ревизионно производство на чуждестранното лице - притежател на дохода, или на местното лице - платец на дохода.

 

Местните лица са задължени да удържат и внасят данък при източника по реда на ЗКПО, когато е налице една от следните хипотези:

• Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която

Република България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

• Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че за съответния вид доход не е налице данъчно облекчение.

• Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че реализраният доход е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка, но чуждестранното лице не е доказало основанията за прилагане на облекченията по СИДДО по предвидения за това ред.

 

5) В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на съответната

СИДДО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:

- в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на

облагане с редуцирана ставка; и

- чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

6) В какъв срок местните лица трябва да внесат удържания данък при източника?

Местните юридически лица, които удържат данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:

- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.

Местните лица са задължени да удържат и внесат данъка при източника върху всички други доходи на чуждестранни лица, както следва:

- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

- в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.

7) Трябва ли местните лица да декларират пред НАП данни за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица и в какъв срок?

Местните лица, удържали и внесли данъка при източника за начислените от тях облагаеми доходи на чуждестранни юридически лица, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по месторегистрация чрез декларация по образец.

Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.

В случаите, когато местно лице начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, същото е задължено да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.