МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ – ЗНАЧЕНИЕ НА МАЩАБА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО И НАЧИН ЗА НЕГОВОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ

Мартин ПЕТКОВ – консултант по европейски програми и проекти

Понятието „малки и средни предприятия” (МСП) е въведено в България със Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), като определението е в сила, доколкото същото не противоречи на дефиницията, която се прилага в Европейската общност. Към настоящия момент двете дефиниции могат да се определят като идентични.

Основна причина за разделянето на предприятията на малки и средни и на големи е виждането, че насърчаването на малките и средните предприятия води до икономически растеж и създаване на работни места. Поради тази причина за малки и средни предприятия често се предвиждат преференции или се разработват програми за насърчаване. Стимулирането на малките и средните предприятия е част от политиката на Европейската общност, в рамките на която те съставляват около

99% от всички предприятия.

Към настоящия момент в България практическото значение на въпроса за мащаба на предприятието се проявява обикновено при кандидатстването на фирми по различни донорски програми, най-често с европейско финансиране. Такива са Програмата за развитие на селските райони, Програмата за развитие на сектор „Рибарство”, Оперативна програма „Конкурентоспособност”, част от приоритетите

по ОП „Развитие на човешките ресурси” и др. В повечето случаи абсолютно условие за допустимост на

кандидатите е тяхното определяне като малко и средно предприятие. На следващо място – конкретният размер на предприятието може да има значение за допустимия размер и интензитет на безвъзмездната помощ, която то може да получи (напр. до 60% за средно, до 70% за малко и др.).

В понятието „малко и средно предприятие” се включват три категории предприятия:

- микро;

- малки;

- средни.

Определянето към коя категория принадлежи дадено предприятие се извършва на базата на система от критерии, които са абсолютни и относителни. Абсолютен критерий е броят заети лица във фирмата на годишна база. Съгласно този критерий:

- до 10 заети лица е микропредприятие;

- до 50 заети лица е малко предприятие;

- до 250 заети лица е средно предприятие;

- 250 и повече заети лица е голямо предприятие.

Надхвърлянето на даден праг от изброените води до преминаване на предприятието в следваща по-горна категория.

След като се приложи абсолютният критерий за персонала, следва да се приложат съвкупно и двата относителни критерия – активи на предприятието и годишен оборот на предприятието. По отношение на тях са определени прагове по същия начин, както и за персонала:

 

Критериите за оборот и персонал са относителни поради следната причина. Когато дадено предприятие е установило, че отговаря на абсолютния критерий за персонал и този персонал е например до 50 човека (т.е. категория „малко”), е необходимо същото да докаже, че или оборотът му е до 19.5 млн., или активите са му на стойност до 19,5 млн., за да може да се числи към категорията на малките предприятия. Ако обаче надхвърля едновременно и двата критерия – за оборот и за активи, независимо че е под 50 човека, то ще премине в следващата категория – тази на средните предприятия.

При определяне на мащаба на предприятието е от особена важност да се вземе под внимание още една специфична особеност на определението за малко и средно предприятие. Всяко предприятие, определяйки своя мащаб, следва да се класифицира като:

- независимо предприятие;

- предприятие партньор;

- свързано предприятие.

Независимо е предприятието, което по метода на изключването не е нито предприятие партньор, нито свързано предприятие. Ако предприятието е независимо, то определя мащаба си само на базата на своите собствени показатели за персонал, оборот и активи.

Предприятия партньори са тези, при които е налице дялова свързаност, равна на 25% или повече.

Свързани предприятия са тези, при които дяловата свързаност е над 50% и съответно това позволява едно предприятие да взима решения по отношение на дейността на друго предприятие.

Тоест когато едно предприятие определя свой мащаб, то трябва да установи наличието на свързаност с предприятия, в които то има дялове/собственост, както и обратното – свързаността с предприятия, които имат дялове/собственост в него самото. Наличие на свързаност се установява и тогава, когато едно физическо лице или група от физически лица притежават дялове (собственици са) на повече от едно предприятие.

След като се установи свързаността – данните на предприятията партньори (персонал, оборот и активи) се сумират пропорционално на процента на дяловото им участие (напр. 33% дял; 100 човека персонал – сумират се данни, еквивалентни на 33 човека персонал). Данните на свързаните предприятия се сумират на 100% по посочените показатели. Накрая сумираните данни на предприятията партньори и на свързаните предприятия се обединяват с данните на предприятието, което иска да определи своя мащаб. Тези обобщени данни се използват при преценката на предприятието като малко или средно съгласно приложената по-горе таблица.

Посоченият подход за установяване на свързаност и определяне на категорията на едно предприятие се използва само и единствено с тази цел – да се определи какво е предприятието. Обикновено, когато кандидатства по програма, предприятието кандидатства самостоятелно и данните на свързаните предприятия не се взимат под внимание за други цели. Също така в повечето случаи е допустимо свързани предприятия да кандидатстват едновременно и да получават финансиране по съответна програма.

В общия случай е достатъчно да се докаже, че предприятието не е голямо, т.е. че попада в категорията на малките и средните фирми. Възможно е обаче понякога конкретна програма за финансиране да постави допълнителни условия, при които е необходимо да се установи и дали

 

предприятието е микро-, малко или средно. Също така програмите за развитие на селски райони и сектор „Рибарство” използват и една междинна (преходна) категория – на предприятия с персонал до

750 души или оборот до 200 млн. евро. Т.е. предприятия, които излизат от дефиницията за МСП, но са допустими за финансиране в конкретния случай.

За установяване на мащаба си всяко предприятие попълва и подава декларация за МСП, в която се отразяват данните на предприятията партньори и свързаните предприятия. Декларацията е по образец към ЗМСП и следва да отразява данните за последната приключена финансова година. ЗМСП урежда и случаите за новорегистрирани предприятия, подаването на конослидирани финансови отчети от свързани предприятия, както и изключения от описаните по-горе правила за свързаност.

Виж Приложение I към Регламент 800/2008 г.