ДАНЪЧНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЗКПО ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДРУЖЕСТВО
Седмичен законник за 2010 бр. 37, 11 - 17 октомври 2010 г.

    Проф. Костадин ИВАНОВ - данъчен експерт

    Данъчното облагане по ЗКПО при прекратяване с ликвидация или с обявена несъстоятелност и при разпределение на ликвидационни дялове се регламентира в Глава двадесет и първа, раздел I, чл. 158-165 на закона. То се изразява в следното:

    1. Корпоративен данък се дължи към датата на вписването на прекратяването в търговсксия регистър. Той се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписването на прекратяването. Направените авансови вноски от началото на годината до датата на вписването на прекратяването се прписпадат от определения данък.

    2. Внасянето на дъл¬жимия данък трябва да стане в 30-дневен срок от датата на вписването на прекратяяването. Внесеният корпоративен данък при прекратяване се приспада от дължимия годишен корпоративен за годината на прекратяването - чл. 160, ал. 2.

    3. Корпоративният да¬нък се определя за последния данъчен период.

    При прекратяване с ликвидация последният данъчен период на данъчно задълженото лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за заличаване по чл. 273, ал. 1 от ТЗ до датата на подаване на искането.

    При прекратяване с обявяване на насъстоятелност последният данъчен период е от 1 януари на годината, през която е извършено заличаването, до датата на заличаването.

    Последният данъчен период за място на стопанска дейност на чуждестранно лице е от 1 януари на годината до датата на прекратяването на дейността.

    Следва да се има предвид, че за данъчни цели произведените или придобитите от място на стопанска дейност в страната активи, към датата на прекратяването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

    При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице, счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разликата мужду пазарната цена на активите и счетоводната им стойност.

    Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона.

    4. Данъчната декларация за последния данъчен период се подава в срокове, определени в чл. 162 на закона, както следва:

    - при прекратяване с ликвидация - на датата на подавенето на искане за заличаване, заедно с копие от него; Това се прави от данъч¬но задълженото лице, което ще бъде прекратено;

    - при прекратяване с обявяване на несъстоятелност данъчната декларация за последния данъчен период се подава от лицето, изпълнявало длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличавенето на данъчно задълженото лице, заедно с копие от съдебното решение за заличаване;

    - при прекратяване на място на стопанска дейност на чуждестранно лице данъчната декларация се подава на датата на прекратяване на дейността.

    Изключително важно е следното изискване: Когато датата на подаване на искане за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаване при несъстоятелност или датата на прекратяване на място на стопанска дейност на чуждестранно лице, е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, данъчно задълженото лице или лицето, изпълняващо длъж¬ността синдик, подава декларацията в посочените по-горе срокове.

    5. Срокът за внасяне на данъка за последния данъчен период е, както следва:

    - Дължимият данък за последния данъчен период при прекрятяване на данъчно задълженото лице с ликвидация се внася до датата на подаване на искането за заличавнето му. Това се прави от данъчно задълженото лице. Данъкът е окончателен.

    - Дължимият данък за последния данъчен период при прекратяване на данъчно задълженото лице с обявяването му в несъстоятелност се внася до датата на заличаването;

    - Дължимият данък за последния данъчен период при прекратяване на място на стопанска дейност на чуждестранно лице се внася до датата на прекратяване на дейността. Да¬нъ¬кът е окончателен;

    Специфично изискване: Когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при обявяването на несъстоятелност или датата на прекратяване на място на стопанска дейност, е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задъл¬женото лице следва да внесе копроративния данък за предходната година в посочените по-горе срокове.

    6. Данъчните проблеми, възникващи при про¬дъл¬жаване на дейност след датата на подаване на искането за заличаване от данълно задълженото лице, прекратено с ликвидация, са следните:

    - данъчно задълженото лице, прекратено с ликвидация, което продължава дейността си след подаването на искането за заличаване, изпълнява данъчните си задължения (деклариране и внасяне на корпоративен данък) по общия ред, регламентиран в ЗКПО за периода от датата на подаването на искането за заличаване до датата на заличаването.

    Изключително важно е, че ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността.

    Последният данъчен период за данъчни цели в случая е:

    - от 1 януари на годината до датата на заличаването или

    - от датата на подаването на искането за заличаване до датата на заличаването, когато тези две дати са в една и съща година - чл. 164, ал. 1 и 2.

    Данъчната декларация в случая се подава от лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор. Тя се подава в 30-дневен срок от датата на заличаването на данъчно задълженото лице, заедно с копие от съдебното решение за заличаването.

    Когато датата на заличаването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, подава данъчната декларация също в 30-дневен срок от датата на заличаването на данъчно задълженото лице. А дължимият корпоративен данък се внася от ликвидатора до датата на заличаването на данъчно задължентото лице.

    7. Данъчни проблеми, възникващи при разпределение на ликвидационен дял

    Разпределените като ликвидационен дял активи към момента на разпределянето им се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отпишсват.

    При определянето на да¬нъчния финансов резултат, счетоводният финансов резулртат се увеличава с пe¬чалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределение на ликвидационен дял.

    Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на ЗКПО.

    Определянето на данъчния финансов резултат се извършва по реда на чл. 66, ал. 1 и 2 от закона. Това означава, че когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определянето на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.

    А когато активът се отписва от данъчния амортизационе план, при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.

ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗДДС ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ
Български законник за 2010 бр. 11, Ноември 2010 г.

    Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

    По силата на Закона за търговския регистър (ЗТР, обн., ДВ, бр. 34/2006 г.) едноличните търговци, търговските дружества, кооперациите и клоновете на чуждестранни фирми, вписани в търговския регистър или в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, подлежат на задължителна пререгистрация. Пререгистрацията им трябва да приключи до края на 2010 г., след което нерегистриралите се лица престават да съществуват като търговскоправни субекти. За целта по реда на чл. 14 от ЗТР съдът издава и изпраща на Агенцията по вписванията (АВ) служебни удостоверения за тяхното актуално състояние, в резултат на което:

    - ЕТ и клоновете на чуждестранните фирми се заличават, а

    - търговските дружества и кооперациите се прекратяват, като АВ определя срока за ликвидацията им, след изтичането на който те се заличават. Междувременно управлението на прекратените юридически лица поема ликвидатор, назначен от агенцията. Търговската дейност на дружествата и кооперациите се прекратява и действията на ликвидатора са ограничени единствено до уреждане на неуредените им до този момент правоотношения с други лица и осребряване на наличното им имущество, след което се разпределя неговият остатък.

    Следователно в процеса на ликвидацията някои от действията на ликвидаторите ще са свързани с приключване на сделки, сключени преди прекратяването на съответните юридически лица. Те ще са свързани с плащания и прехвърляне на собственост, което поражда въпроси относно данъчното им третиране по Закона за данък върху добавената стойност.

   

    1. Задължения по ЗДДС в процеса на ликвидацията

    Съгласно чл. 107, т. 4, б. “а” от ЗДДС прекратяването на търговските дружества е основание за тяхната дерегистрация. В същото време с част от доставките по приключване на търговски договори и/или клиентски поръчки, приети преди това, както и при сделките за осребряване на имуществото си те формират значителни обороти. Така по силата на чл. 96, ал. 1 и 2 от Закона за данък върху добавената стойност е възможно в процеса на ликвидацията за тях отново да възникне задължение за регистрация. Част от обстоятелствата, които формират тази хипотеза, пораждат много въпроси. За някои от тях липсват изрични нормативни разпоредби, поради което в следващия си коментар се опираме на становищата на НАП, изразени в писма изх. № 24-00-23 от 04.04.2007 г. (виж пълен текст на писмото на стр. 90) и изх. № 24-31-134 от 20.03.2009 г. (виж пълен текст на писмото на стр. 87).

    2. Данъчен статут на прекратените лица в процес на ликвидация

    Прекратяването на данъчно задължените лица с последваща ликвидация е едно от основанията за тяхната дерегистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 107, т. 4, б. “а” от закона в тази хипотеза ликвидаторът е задължен да подаде заявление за дерегистрация по образец - приложение № 8 от ППЗДДС. Заявлението се подава до компетентната ТД на НАП в 14-дневен срок от датата на вписване на прекратяването. То следва да съдържа основанието за дерегистрация и да бъде придружено от документите, определени в чл. 77 от правилника, както следва:

    - справка за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия;

    - справка за общата сума на облагаемите ВОП за предходната и за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и акцизни стоки;

    - справка за общата сума на данъчните основи на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставките на акцизни стоки за текущата година и за двете текущи календарни години преди нея;

    - справка-декларация за последния данъчен период с включен в нея данък, начислен по реда на чл. 111 от Закона за данък върху добавената стойност;

    - удостоверението за регистрация по чл. 104, ал. 1 и 2 от закона;

    - копие от съдебно решение или друг документ, удостоверяващи прекратяването (при прекратяване нерегистриране такъв документ ще е съответно удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията).

    Съгласно чл. 109, ал. 4 от ЗДДС в 7-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган по приходите извършва проверка на основанията и условията за прилагане на промяната и издава съответния акт, като за дата на дерегистрирането се приема датата на възникване на основанията за прекратяване на стопанската дейност на лицата. Логично е да се очаква, че при прекратяване с последваща ликвидация по силата на ЗТР това ще е датата на прекратяването на лицата от страна на Агенцията по вписванията.

    В случаите, при които прекратените лица не са изпълнили задължението си по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, процедурата по дерегистрацията се предприема от органите по приходите (по силата на правомощията, дадени им по чл. 110 от закона). И в тези случаи за дата на дерегистрацията се приема датата на прекратяването им, а не датата на връчване на акта за дерегистрацията.

    Неизпълнението на задължението за подаване на заявление за дерегистрация е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 178 от ЗДДС с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

   

    3. Данъчно третиране по ЗДДС на наличните активи към момента на дерегистрацията

    При прекратяване на регистрацията се приема, че прекратените ДЗЛ извършват доставка на всички свои налични стоки и/или услуги, за които са ползвали данъчен кредит (пълен или частичен) и които са:

    - активи по смисъла на ЗСч или

    - активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по ЗСч.

    За целта заедно с документите си за дерегистрация освен справка-декларация за последния данъчен период те представят и протокол-опис по образец № 9 от приложението към ППЗДДС за начисляване на данък по чл. 111 от закона.

    Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от закона данъчна основа, върху която се начислява дължимият данък по реда на чл. 111, е пазарната цена на наличните стоки и/или услуги, определена по някой от методите, регламентирани в т. 8 и т. 10 на § 1 от ДР на ДОПК.

    Начисленият данък се включва в резултата на последния данъчен период, а когато към датата на дерегистрацията лицето се намира в период на приспадане по реда на чл. 92 от закона, се приема, че към тази дата са изтекли двата едномесечни периода и в клетка 80 на декларацията се посочва остатъкът от данъка за възстановяване след приспадането, извършено до момента.

   

    4. Права и задължения по ЗДДС на лицата в процеса на ликвидация след дерегистрацията им

    При дерегистрация на юридическо лице със или без ликвидация по реда на чл. 107, т. 4 , б. “а” от ЗДДС в закона не са предвидени изключения, при които дерегистрацията може да бъде отложена. Следователно след датата на прекратяването ДЗЛ не може да не бъдат дерегистрирани или да бъдат регистрирани по свой избор по реда на чл. 100 от ЗДДС. Както бе посочено по-горе обаче, при определени обстоятелства се налага те отново да бъдат регистрирани.

    4.1. Обстоятелства за регистрация по ЗДДС на фирмите в ликвидация

    Съгласно указание изх. № 24-00-23 от 04.04.2007 г. на НАП в процеса на ликвидацията си дерегистрираните юридически лица следва задължително да следят оборота си и при наличие на условията по чл. 96, ал. 1 от закона за тях възниква задължение за регистрация. Интерес в случая представлява въпросът кои техни сделки и доставки в процеса на ликвидацията представляват независима икономическа дейност по смисъла на закона и формират облагаем оборот за задължителна регистрация.

   

    4.2. Сделки и доставки, които формират облагаем оборот за задължителната регистрация на фирмите в ликвидация

    Според тълкуването, дадено в горепосоченото указание на НАП, в сумите на облагаемия оборот по чл. 92, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност на данъчно задължените лица в процеса на ликвидацията влиза оборотът от облагаемите им доставки, които са извън обхвата на доставките за осребряване на тяхното имущество и представляват независима икономическа дейност. Поради това, че по време на ликвидацията тяхната дейност е ограничена в рамките на действия, свързани с ликвидиране на правоотношенията им с други субекти, такива доставки може да бъдат например тези във връзка със:

    - приключване на договорни отношения, поети преди прекратяването им;

    - осъществяване на клиентски поръчки, приети преди него;

    - довършване и реализация на незавършено производство;

    - отдаване на активи под наем, както и

    - други предприети от тях търговски сделки.

    Пример: Фирма в ликвидация продава машини, за които при дерегистрацията си съгласно чл. 111 от ЗДДС е начислила ДДС по пазарни цени. Купувач на машините е българско ДЗЛ. Формира ли тази доставка облагаем оборот за целите на задължителната регистрация на фирмата в ликвидация?

    В случая е налице доставка, която има за цел да осребри имущество на фирма, която е преустановила стопанската си дейност. Тази нейна доставка е необлагаема и няма да формира облагаем оборот за регистрация. Като аргументи за това в указанията на НАП, дадени в писмо с изх. № 24-00-23 от 04.04.2007 г., се посочва това, че реализацията на активи, обложени с данък по реда на чл. 111 от ЗДДС, представлява осребряване на имущество на фирмите в ликвидация и продажбата им не е икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Следователно при продажбите им ДЗЛ не формират облагаем оборот.

    Не се квалифицира като такъв оборот и продажбата на активи на фирма в ликвидация, които са разпределени като дял на местно или чуждестранно предприятие, собственик на фирмата.

    Пример: След приключване на сделките за осребряване на активите си, които са налични към момента на пркратяването й, фирма в ликвидация има непродадени суровини и материали. При дерегистрацията на фирмата за тях е начислен изискуемият се ДДС. Собственик на фирмата е гръцко предприятие и непродадените материали ще му бъдат предоставени като ликвидационен дял. Предприятието обаче няма друг обект на стопанска дейност у нас, нито има интерес да изнася материалите извън България. В резултат на това те ще останат у нас, като е вероятно да бъдат продадени на българско предприятие. Как ще се третира по ЗДДС доставката на тези материали?

    Продажбата на тези материали ще представлява доставка с място на изпълнение на територията на страната, но би следвало да е извън предметния обхват на Закона за данък върху добавената стойност не само защото представлява доставка по еднократна сделка, но и защото представлява осребряване на имущество след прекратяване на стопанска дейност. В резултат на това, независимо от стойността на продажбата, извършвана от гръцкото предприятие у нас, доставката му не подлежи на облагане с ДДС, т.е. то не би следвало да фирмира с нея облагаем оборот за задължителната си регистрация у нас.

    В тази връзка обаче заслужава изрично да се отбележи, че в коментираните указания на НАП по въпроса се разглежда само последващото облагане на доставките на активи, обложени при дерегистрацията по чл. 111 от Закона за данък върху добавената стойност в процеса на ликвидацията и от името на прекратеното и обявено в ликвидация ДЗЛ. В този смисъл, макар че също е налице осребряване на имущество на ДЗЛ, прекратено с ликивидация и обложено по реда на чл. 111 от закона, е за предпочитане материалите да бъдат продадени от фирмата в ликвидация, а не от гръцкото предприятие - негов собственик.

   

    4.3. Данъчни задължения на лицата в ликвидация след повторната им регистрация

    В случай че след месеца на дерегистрацията си лицата в ликвидация формират облагаем оборот по реда и условията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за тях възниква задължение за регистрация по ЗДДС. За целта до 14-о число на месеца, следващ месеца, в който облагаемият им оборот е достигнал 50 000 лв., те следва да подадат заявление за регистрация. В такива случаи към тях се прилагат общите правила на действащото законодателство по ДДС, с изключение на чл. 76 и 77 от закона. Отклонението се състои в това, че те нямат право на приспадане на данъчен кредит за наличните си активи в момента на повторната си регистрация, нито да приспадат данъчен кредит за данъка, начислен им по чл. 111 от закона при дерегистрацията им по чл. 107, т. 4, б. „а” от закона. В тълкуването си по въпроса в писмо изх. № 24-00-23 от 2007 г. НАП изразява становище, че по аналогия на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС при разпореждането си с тези стоки и услуги след повторната си регистрация ДЗЛ извършват освободени доставки.

    На фирмите в ликвидация с повторна регистрация обаче се признава правото на данъчен кредит за евентуалните им активи, налични към момента на регистрацията, които не са били обложени при дерегистрацията им по реда на чл. 107, т. 4, б. “б” от закона. Предвид това, че макар и пред ликвидация, фирмите извършват независима икономическа дейност и облагаеми доставки, при това за тях са приложими изискванията и условията на чл. 71 и чл. 75 от ЗДДС.

   

    4.4. Обстоятелства и условия за възникване на задължение за окончателна дерегистрация на фирмите в ликвидация

    Независимо че в хода на ликвидацията си дадена фирма извършва независима икономическа дейност, която поражда облагаем оборот и задължение за повторна дерегистрация, за нея обективно съществува правното основание за дерегистрация по реда на чл. 107, т. 4, б. “а” от закона и в края на ликвидацонната й процедура тя следва да приключи с тази дейност и да се дерегистрира окончателно. Очевидно е, че при ликвидация по силата на ЗТР дейността й следва да приключи в срока за ликвидация, определен от АВ. Дерегистрацията следва да се извърши след нейното приключване, но преди разпределението на евентуалните ликвидационни дялове и заличаването й. В тези случаи отново се прилага редът на чл. 109 от Закона за данък върху добавената стойност или се извършва дерегистрацията на ДЗЛ от приходната администрация. При окончателната дерегистрация се следват редът, изискванията, сроковете и документите за дерегистрация, регламентирани в закона и в правилника за приложението му, включително задължението за начисляване на ДДС по реда на чл. 111 от закона за наличните стоки и услуги, за които е ползван пълен или частичен данъчен кредит по време на повторната регистрация.

    Предвид това, че след прекратяване на юридическите лица с последваща ликвидация функциите на управителния им орган се поемат от ликвидатора, е очевидно, че тежестта за евентуалните нарушения по ЗДДС се поемат от него. Според НАП на основание чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в периода до заличаването на лицата ликвидаторът е отговорен за изпълнението на техните задължения по закона.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПОРАДИ ЗАКРИВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Седмичен законник за 2010 бр. 1, 10 - 16 януари 2011 г.

    КОДЕКС НА ТРУДА

    В бр. 10 от 2010 г. на сп. “Експерт” е разгледан казусът: Връчиха ми предизвестие на основание чл. 326 от КТ, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Имам неизплатени четири месечни възнаграждения. Какво следва да ми се заплати при прекратяване на правоотношението след изтичане срока на предизвестието и може ли да бъде отлагано във времето?

    Видно от запитването, трудовото Ви правоотношение е прекратено със съкращение поради закриване на предприятието (чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ). При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (съкращаване в щата) се дължи обезщетение за оставане без работа по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

    В случай че работодателят, който Ви е връчил предизвестието, не спази неговия срок, придобивате право на обезщетение и по чл. 220, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Освен това, независимо от основанието, на което се прекратява трудовият договор, Вие имате право на обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. Заедно с горните обезщетения работодателят Ви дължи и трудовото възнаграждение, заработено до прекратяване на трудовия договор. В случай че работодателят не изплати дължимите Ви парични вземания, имате право в 3-годишен давностен срок да предявите иск в съда.

ТРЕТИРАНЕ НА СУБСИДИИ И ФИНАНСИРАНИЯ ПО ЗДДС
Седмичен законник за 2010 бр. 1, 10 - 16 януари 2011 г.

    Сдружение с нестопанска цел участва в пилотен проект по професионално обучение, финансиран от ЕС - програма “Леонардо Да Винчи”. Получените от сдружението суми са дарения във вид на парични средства. Нямат характер на насрещна престация от получател по доставката. Предназначени са за покриване на загуби и финансиране на разходи. Следва ли да участват получените под формата на финансниране суми при формиране на облагаемия оборот във връзка с регистрацията по ЗДДС, при условие че те не са пряко свързани с доставката?

    Отговаря Костадин ИВАНОВ - данъчен експерт

    Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно за¬дължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно за¬дължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

    Данъчната основа, съ¬гласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки. Не се смятат за възнаграждение по доставката всякакви плащания на глоби и неустойки, които имат обезщетителен характер

    В чл. 26, ал. 3 от ЗДДС е предвидено данъчната основа да се увеличава и с всички субсидии и финансирания, които са пряко свързани с доставката. Субсидиите и финансиранията, които са пряко свързани с доставката, са посочени в § 1, т. 15 на ДР от ЗДДС. Такива са сумите, отпускането на които е пряко свързано с цената на предоставените стоки или услуги.

    Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:

    - покриване на загуби;

    - финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на актив.

    С оглед на горепосочените нормативни разпоредби, за да се определи как да се третират данъчно по ЗДДС сумите, получени по програма, финансирана от ЕС, е необходимо да се прецени дали предоставеното финансиране е свързано пряко с доставката, или не е.

    Ако получените суми от Европейски фонд са предназначени единствено за покриване на загуби и финансиране на разходи, те не трябва да участват в да¬нъчната основа на осъществяваните доставки, тъй като не са пряко свързани с доставка.

    Но е възможна следната обратна хипотеза: предоставените от Европейския фонд парични средства да са пряко свързани с цената на предоставените стоки или услуги. Например фиксиране на определена цена на провеждани курсове за обучение, финансирани от ЕС или определяне на лимитни, пределни цени за участие във формите за обучение.

    В такъв случай е приложима ал. 3, т. 2, чл. 26 от ЗДДС. Получените суми по програма на ЕС се включват в да¬нъчната основа, за да участват във формирането на облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗКПО.

ЛИЗИНГ
Седмичен законник за 2010 бр. 3, 24 - 30 януари 2011 г.

    Фирма взима товарен бус на лизинг за 4 години. След изтичане на лизинга и погасяване на вноските, фирмата решава да върне буса на лизинговата компания срещу определена оценка и взима нов товарен бус на лизинг за 4 години. От лизинга на новия бус се приспада сумата на оценения върнат бус.

    1. Как следва да се осчетоводи тази сделка, като се има предвид, че товарният бус е заведен в ДМА на фирмата и са му начислявани амортизации?

    2. Фирмата ще получи фактура с цялото ДДС по сделката и след това ще получава месечни фактури без ДДС. Какви операции трябва да се вземат и как ще се отразяват фактурите в Дневниците за покупка?

    Отговаря Иван СИМОВ - регистриран одитор

    Съгласно зададените от вас условия, приемаме, че лизинговите вноски са напълно издължени (без последната, след плащането на която имате право да придобиете правото на собственост върху буса).

    Операциите при отписването на стария бус са стандартните:

    Дт с/ки за Амортизация

     Кт с/ки за Автомобили - с размера на набраната амортизация

    Операции по признаване на оценката на буса като първоначална вноска по втория лизингов договор:

    Дт с/ка Задължения по лизингов договор - с размера на оценката на стария бус;

    Дт с/ка за Други разходи - с размера на разликата между балансовата стойност на отписания бус и оценката му от лизинговата компания;

     Кт с/ка Автомобили с балансовата стойност на стария бус

    Относно фактурирането от страна на лизингодателя по втория договор: Първоначалната фактура, която ще получите от лизингодателя, включва главницата по договора (стойността) на автомобила, върху която лизингодателят е начислил ДДС. В конкретния случай лизингодателите изискват да им се плати само данъка по фактурата. Така че в този случай осчетоводяването е, както при покупка на актив:

    Дт Автомобили

    Дт с/ка ДДС при покупките

     Кт с/ка Задължения по финансов лизинг.

    Следващите фактури на лизингодателя ще включват само лихвите, за които лизингодателят, в съотвествие със ЗДДС, има право да избира дали да бъдат освободена или облагаема доставка. Всеки месец вие ще трябва да плащате месечното задължение за лихва, съгласно издадената фактура и част от главницата, съгласно погасителния план. Операциите могат да бъдат следните:

    - За начисляването на лихвата

    Дт с/ка Разходи за лихви

     Кт с/ка Доставчици:

    - За месечните плащания по договора:

    Дт с/ка Доставчици - с размера на платената лихва

     Кт с/ка Задължения по лизингов договор - с размера на платената главница.

ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ - НОВИ МОМЕНТИ В ОБЛАГАНЕТО ПРЕЗ 2011 Г.
Седмичен законник за 2010 бр. 3, 24 - 30 януари 2011 г.

    Любка ЦЕНОВА - д-р по данъчно право, адвокат

    С приетите изменения в Закона за местните данъци и такси, които са в сила от 1 януари 2010 г. (ДВ бр. 98 от 2010 г.), се постигат следните цели:

    I. Въвежда се нов вид данък, наречен “туристически данък”

    1. С направените промени законодателят отменя съществуващата “туристическа такса” и я заменя с данък, наречен “туристически данък”. Обект на облагане с новия данък са нощувките в средствата за подслон (хотели, мотели, вилни и туристически селища) и в местата за настаняване (пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги). Данъчно задължени да плащат този данък са лицата, които предлагат нощувки в посочените места.

    2. Законодателят е предвидил, че размерът на данъка се определя от общинския съвет с наредбата, с която се уреждат всички други местни данъци. Общинските съвети могат да определят размера на дължимия туристически данък в границите от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка. В закона е посочено, че данъкът се определя в минимални и максимални граници в зависимост от категорията на местата за подслон и настаняване. Предвиден е минимален размер на данъка за една календарна година, който не може да бъде по-малък от данъка, който би бил дължим при 30 на сто пълна заетост на съответния обект. Размерът на минималния данък се заплаща до 1 март на следващата календарна година и се изчислява по формулата, предвидена в чл. 61с, ал. 5 от ЗМДТ. Формулата е сравнително проста и лесна за прилагане.

    3. Законодателят е определил, че за 2011 г. туристическият данък трябва да бъде определен от общинските съвети до 31 януари 2011 г. С цел улесняване влизането в сила на новия данък, законодателят е определил размера на туристическия данък за месец януари 2011 г. за всички общини в § 26, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Туристическият данък в зависимост от категорията на средствата за подслон и местата за настаняване за месец януари 2011 г. е определен в следните размери:

    а. за категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;

    б. за категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;

    в. за категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

    г. за категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

    д. за категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.

    4. За осъществяване на по-добър контрол върху облагането с туристически данък е предвидено задължение за лица, които подлежат на облагане, да подават декларация за дължимия от тях данък за предходната календарна година до 30 януари на следващата година.

    Важно! Освободени от подаване на декларация са всички лица, които са предоставяли нощувки през 2010 г. (вж. § 26, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ).

    Лицата, които дължат туристически данък, трябва да започнат да подават ежегодно декларации от 1 януари 2012 г.

    5. Законодателят е посочил, че размерът на туристическия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка.

    Например ако в семеен хотел от категория 3 звезди за месец януари 2011 г. са предоставени 100 нощувки, размерът на данъка ще бъде: 100 Х 1,00 = 100 лв.

    Предвидено е удържаният данък да се внася в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира средството за подслон или мястото за настаняване, в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

    6. Лицата, които предоставят услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок до 1 март 2011 г. трябва да предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване, пред кмета на общината и общинската експертна комисия по категоризиране, съгласно чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните за извършените категоризации в Националния туристически регистър, в срок до 31 март 2011 г.

    В заключение може да се посочи, че въвеждането на туристическия данък се прави с цел подпомагане бюджетите на общините. В тази връзка в закона е посочено, че общините имат право да разходват получените приходи от туристическия данък само за следните цели:

    - изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища, свързващи курортите с аерогари, жп гари и автогари, както и с културните ценности;

    - опазване, поддържане и развитие на зелените площи;

    - изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

    - реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти, намиращи се на територията на общината.

    II. Промени в размера на дължимите данъци

    1. В ЗМДТ е предвидено, че от 1 януари 2011 г. подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти всички имоти, включително и тези, които имат данъчна оценка под 1680 лв.

    2. В закона е въведено увеличение на горната граница на данъка върху недвижимите имоти от 2,5 на 4,5 на хиляда промила. Както и досега, конкретният размер за всяко населено място ще се определя в наредба, издавана от Общинския съвет.

    3. Увеличава се горната граница от 150 на 250 лв. на данъка, дължим за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите,

    4. Законодателят въвежда промени в реда за патентно облагане на физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от Приложение № 4 на ЗМДТ. С направената промяна се предвижда тези лица да заплащат патентния данък само за една дейност, за която данъкът е определен в най-висок размер.

    Важно! Лицата, заплащащи патентен данък, трябва да знаят, че посоченото облекчение няма да се прилага, когато те извършват повече от три дейности, които подлежат на облагане с патент.

    III. Промени в сроковете за заплащане на някои данъци

    1. С цел подобряване на събираемостта и за улеснение на данъкоплатците, законодателят е предвидил нови срокове за заплащане на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства. В закона е посочено, че от 1 януари 2011 г. данъкът върху недвижимите имоти и данъкът върху превозните средства ще се заплаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. Лицата, които са предплатили напълно дължимия от тях данък за цялата година в срока от 1 март до 30 април, имат право да ползват отстъпка в размер на 5 на сто от дължимия данък.

    2. С цел повишаване събираемостта на данъка върху превозните средства е предвидено, че от 1 януари 2011 г. заплащането на да¬нъка е условие за редовност при извършване на годишния технически преглед на превозните средства. Заплащането на данъка ще се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.

    3. С направените промени в чл. 264, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че от 1 януари 2011 г.прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства ще се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по ЗМДТ, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свър¬зани с моторното превозно средство.

    IV. Промени в реда за установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси

    1. Законодателят е предвидил, че от 1 януари 2011 г. невнесените в срок местни данъци ще се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране ще се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    Внимание! Законодателят е предвидил, че когато в нормативен акт има изискване за представяне на удостоверение за дължими местни данъци и такси, лицата трябва да представят удостоверение само за за¬дълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище на задълженото лице.

    2. С улесняване процедурата по даване на разрешение за отсрочване или разсрочване на дължими местни данъци, законодателят е предвидил, че компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението е кметът на общината. В останалите случаи компетентен орган е Общинският съвет. По отношение издаването на разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, е определен като компетентен орган кметът на съответното населено място след решение на Общинския съвет.

    3. С направените промени законодателят е предвидил, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси ще се извършва по реда на ДОПК. Предвидено е, че от 1 януари 2011 г. органите по приходите имат право да установяват служебно размера на дължимия данък или на осигурителната вноска, когато са установени несъответствия между декларираните данни от лицето и данните, получени от трети лица и организации.(ср. чл. 107 ДОПК).

    4. От 1 юли 2011 г. е предвидено улеснение за данъкоплатците, които са юридически лица. От тази дата те ще подават само една декларация за притежаваните от тях жилищни и нежилищни имоти, която трябва да съдържа всички необходими данни за определяне на данъчната основа.

    V. Промени в размера на предвидените санкции за извършени нарушения по ЗМДТ

    1. Законодателят е предвидил от 1 януари 2011 г. увеличаване на минималния и максималния размер на имуществената санкция за юридически лица при недеклариране на недвижимите имоти. Санкцията вече ще се определя в границите от 500 до 3000 лв. Увеличението е направено с цел мотивиране на данъчно задължените лица да декларират имотите си.

    2. Предвидено е, че от 1 юли 2011 г. се отменя глобата, налагана на ръководителите и на счетоводителите на предприятията, когато те не подадат в срок декларация по чл. 17 от ЗМДТ, както и когато посочат неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер.

    3. С цел постигане на процесуална икономия и намаляване на административните разходи, законодателят е предвидил от 1 януари 2011 г., при маловажни случаи на административни нарушения по ЗМДТ, когато те са установени в момента на извършването им, да се налагат глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, в който се съдържат данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. За да бъде законосъобразен, издаденият фиш трябва да бъде подписан от контролния орган и от нарушителя, който декларира, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се предоставя препис от фиша, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.

НАП НЯМА ДА РЕГИСТРИРА НОВИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ, КОИТО СЕ ПОДАВАТ СЛЕД СРОКА
Седмичен законник за 2010 бр. 4, 31 януари - 6 февруари 2011 г.

    Национална агенция за приходите

    От началото на годината при подаване на уведомленията за сключени трудови договори в НАП, информационната система следи автоматично за спазването на 3-дневния срок от сключването на договора. След този срок, те се приемат от приходната агенция само ако има влязло в сила предписание от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Това гласят последните промени относно регистрацията на трудовите договори в Кодекса на труда и Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда.

    Във връзка с промените в трудовото законодателство, клиентите на НАП трябва да знаят, че когато се подават данни, с които се отстраняват несъответствия по подадена по-рано информация за сключени трудови договори, извън 3-дневния срок, това не може да стане по електронен път, а само на място, в офис на НАП. В такъв случай задъл¬жително се представя и “Справка за приети и отхвърлени уведомления по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ”. С нея се удостоверява, че първоначалната информация е подадена в срок до 3 дни след датата на сключване на трудовия договор.

    От НАП напомнят също, че от 1 януари данни за договорено допълнително споразумение или прекратяване на трудов договор се приемат в НАП само при подадено преди това уведомление за сключен трудов договор. При подаване на уведомление за прекратяване на трудов договор трябва да има съвпадение в данните за “основание” и “дата на сключване” на трудовия договор с уведомлението за сключване на същия.

    Данни с код “корекция” или “заличаване” се приемат само при подадени преди това данни, които може да се коригират или заличат.

    От НАП предупреждават, че ако подаваните документи не отговарят на описаните условия, те няма да се приемат.